Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (19)

Десета глава
Защо селските чешми не бива да спират. Започва веселбата. Туфо знае модерни танци

Чешмата, която друг път църцореше по малко, сега стърчеше суха и мълчалива. Вода нямаше и в бялата кутийка, сложена на плочника.

Туфо се огледа и забеляза отворената врата на зимника. Току-що оттам беше излязъл Косьовият дядо с порцеланова кана в ръка. Каната беше пълна с нещо, което Туфо не можа да разбере какво е.

Той се спусна по стъпалата и се озова в тъмния зимник. Но колкото и да беше тъмно, Туфо съзря голямата бъчва в средата на зимника и глинената паница, поставена под канелата на бъчвата.

Котаракът зарадван се втурна към паницата и когато надникна в нея, видя, че тя наистина е пълна догоре. Наведе се и близна студената тъмна течност. Малко му закиселя, малко му загорча, после неочаквано му се услади.

„Вино!“ — досети се Туфо. Той беше виждал много пъти как хората пият вино. Съберат се вкъщи, изпият по няколко чаши и хоп! — започват да пеят и да говорят високо. Туфо знаеше също така, че вино се пие, когато има някакъв празник.

Добре, а днешният ден не беше ли празник за него?

Избяга от килера, пътува с камион, видя огромна птица с мустаци, помогна на ловеца да залови лисицата, вози се на мотоциклет с кош, хапна си печена луканка. Колко неща се случиха само за един ден!

И Туфо пак си пийна от паничката.

Точно така! Той сега е прославен герой и никой не може да му каже нищо. Кой като него е залавял лисица? Гъската? Кучето? Или Мастиления котарак? Никой друг! Само той — неповторимият, непобедимият Туфо! И всички го милват, и всички го хвалят: „Браво, Туфо, браво!“

Как да не си пийне тогава няколко глътки!

Наведе се над паничката и локна още вино. Главата му се замая, все едно че се вози пак на въртележката в парка — веднъж момчетата от блока го бяха качвали на нея…

Значи как беше? Избяга от камиона, пътува с килер, видя огромна луканка с мустаци, вози се на лисица с кош, хапна си печен мотоциклет. Ура!

Туфо се почувства истински щастлив.

Пийна пак от паничката и започна да танцува буйно: „Хоп-троп! Мяу-чау! Трам-пам! Чау-мяу!“

Но този танц му се стори доста старомоден и той заскача от едната страна на зимника до другата: „Фър-мър! Джас-тряс! Джули-фули! Три марули!“

Зимникът му се видя тесен и той хукна навън.

Беше го обхванал някакъв радостен бяс — всичко около него се въртеше неудържимо: дърветата танцуваха весело, кучето тичаше надолу с главата, а кравата плуваше във въздуха и звънеше със звънчето. Разбира се, така му се привиждаше само на него, защото беше изпил половин паница вино. Ала Туфо беше сигурен, че всички вземат участие в неговото лудо празненство.

Той се втурна към лятната кухня, завъртя се в кръг и обърна тенджерата с мляко, сложена на един камък да изстива, после прескочи в съседния двор, скъса въжето с пране и го повлече след себе си. Мокрите дрехи се разпиляха по земята и Туфо заскача весело отгоре им, като оставяше по тях кални отпечатъци. Когато тази игра му омръзна, прескочи в друг двор и се хвърли върху дългото повесмо прежда, току-що боядисана и оставена на един нисък клон да съхне. Завъртя се, омота се в червената прежда и хукна отново, но този път към улицата.

Туфо усещаше, че нещо го гони.

Но това нещо не беше след него, нито пред него, а вътре в него.

Защото го гонеше виното.