Дейвид Елис
Опасна игра (80)

78

Окръжният прокурор Филип Еверет става, за да произнесе заключителната си реч. Костюмът му е елегантен, двуреден, сив, на тънки райета, връзката му, синьо-сребриста, е с безупречен възел. Изправяйки се, той закопчава сакото си, обръща се леко към публиката в галерията, за да изрази благодарността си към множеството, дори кимва едва забележимо на Роджър Огрън. После се приближава до катедрата, която е поставена на метър и половина от ложата на съдебните заседатели, и където вече лежат записките му. Съдебните заседатели са изтощени след продължителния и вълнуващ процес, но вече знаят, че краят му наближава, а и са наясно какво ги очаква. Те ще трябва да вземат решение, което ще се отрази на живота поне на един мъж, а вероятно до известна степен и на техния. И в зависимост от решението им, те може и да се изправят пред въпроса за налагане на смъртно наказание. За изпращане на един човек на смърт.

Напоследък пресата беше започнала да критикува прокуратурата относно делото за убийството на Райнарт — много неподходящ момент за Еверет, за когото се говореше, че в следващите седмици възнамерява да обяви кандидатурата си за Сената. И как постъпва тогава Еверет? Казва: Искаш ли да стане както трябва, направи го сам. Запретва ръкави и се включва почти в самия край на процеса и сега ще го приключи. Ако спечели присъда, той ще е безпощадният прокурор, който си довършва нещата. Ако загуби, той пак ще остане човекът, който оказва подкрепа на подчинените си в критичен момент и не се страхува да поеме удара. С неохота трябва да му призная, че прави стремителен политически ход.

Поглеждам към Роджър Огрън и Гречън Флеърти. Те седят спокойни и внимателни. Преди началото на днешното заседание Огрън ме удостои с нещо като кимване — „просто си върша работата“. Може би преосмисля вината ми. Може би, независимо дали обвиняемият е виновен, или не, на него да не му допада тази част от работата му — да отнеме нечия свобода, а може би и живот.

Филип Еверет прави две крачки настрани от подиума и преплита пръстите на двете си ръце пред тялото си. Съдебните заседатели не откъсват очи от него; бях забелязал как реагираха при появяването му в съдебната зала през последните няколко дни — това явно подсилваше важността на делото, щом участва човек, когото всички те бяха виждали по телевизията. Питам се дали това е от полза за обвинението. По тялото ми не за първи път преминават тръпки. Може ли животът на човек да зависи до известна степен от популярността на видната особа, която го съди? Може ли допълнителното доверие към обвинителите му да определя дали участта му да е добра, или зла. Искам да вярвам, че не е така. Искам да вярвам, че съдебните заседатели виждат нещата такива, каквито са — политика, отчаяние, вероятно дори признак, че казусът на обвинението е толкова слаб, че се налага да вкарат тежката артилерия. Но баща ми не е отгледал глупак. Шансовете на обвинението за издаване на присъда нараснаха.

— Дами и господа — започва спокойно Еверет, — искам да ви благодаря за участието ви в този процес. Това бяха няколко изтощителни седмици за нас, както и за вас, особено за вас, и ние всички сме наясно с това. Ние ви помолихме да отделите от времето си за вашите семейства, за вашата работа, за живота ви. И от името на Народа, аз ви благодаря.

Прокурорът свежда скромно поглед и замълчава за миг.

— Но вие ще изпълните една от най-важните задачи в живота си. Залата, в която се намираме — той се оглежда почтително и повдига ръце, — е съд. Съд на справедливостта. И ние ви молим да направите това, което е справедливо. Което е справедливо за хората. Което е справедливо за Дерик Райнарт.

Прокурорът се обръща и посочва към масата на защитата. Не се свивай, когато той посочи към теб, напомняше ми непрекъснато Пол. Погледни го в очите.

Но, виждайки прокурорския пръст, издавам съвсем тих стон.

— Подсъдимият е убил доктор Дерик Райнарт на осемнайсети ноември, миналата година. Той е влязъл в къщата му, като е разбил стъклената врата. Стрелял е най-хладнокръвно в него два пъти, докато доктор Райнарт е лежал безпомощен на пода. Той се обръща отново към съдебните заседатели. — безпомощен.

Не за първи път чувам да описват доктор Райнарт като „безпомощен“ в онази нощ. Повечето пъти посрещах това определение с презрение. Сега установявам, че вероятно то не е било толкова далеч от истината. Начинът, по който клепачите му застинаха, когато той усети, че смъртта наближава. Начинът, по който се опитваше да помръдне крака си, в напразен опит да се отдалечи от мен, докато стоях надвесен над него с пистолет в ръка.

Тръсвам глава, за да пропъдя унеса, в който има опасност да изпадна, когато се замисля за онази нощ. Бях си обещал да не пропусна нито дума от заключителната реч на Еверет.

Еверет се спира и разперва ръце.

— И знаете ли какво? Планът му успя. Успя до съвършенство. Месеци наред никой нямаше представа къде е доктор Райнарт. Никой нямаше представа, че подсъдимият е замесен. Никой не знаеше. Планът му успя.

Изтривам потта от челото си; за моя изненада, дори и след толкова време, пак се вълнувам, когато чувам описанието на смъртта на Райнарт.

— И защо подсъдимият е извършил това ли? За да може да прекара живота си с Рейчъл, съпругата на доктора. Искал е да се ожени за нея и така да похарчи милионите долари, които доктор Райнарт е спечелил с усилен труд. Най-отколешните мотиви, дами и господа: любов, секс, похот… — Еверет отново се обръща към масата на защитата — и алчност.

Алчност. Това е нещо ново. По време на процеса не се спомена почти нищо за богатството на доктор Райнарт. Предполагам, че подобни грешки мотат да се очакват от човек, който се включва късно в процеса. Забелязвам, че и Огрън се намръщва при тази забележка. Питам се какво ли мисли той за начина, по който се справя шефът му с този заключителен аргумент.

Прокурорът се отърсва от блуждаещото си изражение и удря с юмрук дланта си.

— Доказателствата срещу подсъдимия са съкрушителни. Полицията откри 38-милиметровия пистолет в сутерена на подсъдимия, скрит в дървен шкаф под подбрани предмети за спомен — сигурно за него това е бил просто още един сувенир. А вие чухте показанията. Това беше пистолетът, използван за убийството на доктор Райнарт.

Сега той отмята фактите върху ръката си.

— В сутерена намерихме пясък, който съвпада с пясъка от бейзболното игрище в Маунт Рейфорд, където е бил заровен доктор Райнарт. Чухте показанието — той плясва опакото на едната си ръка в дланта на другата — съвпада.

Прокурорът се завърта на пети и поглежда към бележките си.

— Нека поговорим за бейзболното игрище. Какво намира полицията, когато открива там доктор Райнарт? Смачкана разписка от банкомат. Разписка, която показва теглене на сума от банковата сметка на подсъдимия. Вероятно е изпаднала от джоба му, когато се е навел да хвърли доктора в дупката, която е изкопал за него.

Премятам крак върху крак, докато слушам прокурора. Местата за публиката, особено мястото на първия ред, където ме бяха настанили в знак на любезност, са много по-удобни от стола зад масата на защитата.

Откъде да започна. Записите на телефонните разтвори, които Пол беше изискал със съдебна заповед, показваха чести обаждания до дома на Рейчъл през януари и февруари. Някои бяха от дома на Руди Спровиери, но повечето бяха направени от обществени телефони във фоайето на сградата, където работеше той — очебиен опит, както каза Пол на съдебните заседатели в заключителната си реч на моя процес, да не се регистрират тия обаждания на името на Руди. Имаше също и няколко обаждания от неговия офис до моя само дни след убийството, които сега с умиление наричам обажданията „Аз те видях“. Последните записи показваха обаждания и на домашния ми телефон, включително три обаждания в нощта преди кръстосания разпит на Рейчъл и едно на следващата сутрин — те бяха във връзка с бележката ми, която Руди беше получил, но Пол заяви, че с тях Руди ме е заплашвал да си мълча.

В деня след кръстосания разпит на Рейчъл по време на моя процес детектив Тиодор Къмингс от полицейското управление в Хайланд Удз получи по пощата две видео касети със стряскащо съдържание. Тези видео записи бяха направени съответно на 3-ти и 15-ти януари тази година. Като качество, честно казано, не бяха нещо особено — „режисьорът“ не беше Хичкок, — но изпълнението беше блестящо. Звездата във филмите беше Рейчъл Райнарт, а партньор й беше елегантният Руди Спровиери. Първият филм започваше зад един мотел на шосе 41, на около един час път от града, където партньорът на нашата звезда слезе от червеното си беемве, огледа се един-два пъти наоколо, вдигна яката на якето около лицето си и забърза към предната страна на мотела. Десет минути по-късно се появи Рейчъл, облечена в изумително палто от снежнобяла лицева кожа, паркира до колата на Руди в края на паркинга, далеч от погледите. Около час по-късно „звездите“ се върнаха на паркинга един след друг с промеждутък от пет минути, вероятно задоволени, и отпътуваха.

Действието на втората част на сериала „Рейчъл и Руди в града“ се разиграва в северната част на търговския район, където Рейчъл се шмугна в един хотел, натоварена с няколко торби с покупки, които дотолкова затрудниха влизането й през вратата, че дадоха възможност на „режисьора“ да я хване в хубав едър план. За разлика от нея на влизане Руди му показа само профила си, но пък на излизане от хотела час по-късно той беше сниман в чудесна поза.

През следващите два дни, след като Къмингс беше предал тези касети на обвинението, от Роджър Огрън не се чу нито гък. Адвокатите ми нямаха и най-малка представа за съществуването на касетите.

На третия ден журналистът от „Дейли Уоч“ Андрю Карас получи пакет със същите видеокасети, придружени от анонимно писмо, надраскано небрежно с червено мастило, в което се изразяваше учудване защо полицията не е направила тези касети публично достояние или поне не е информирала защитниците ми за тях. Този въпрос беше станал тема на статията от господин Карас на страницата „Градски вести“, озаглавена: „Какво крие обвинението по делото «Калиш»?“

Същият ден прославеният адвокат Пол Райли изрази възмущението си в кабинета на съдията. Ако репортажът отразявал истината, това потвърждавало теорията му, че Майкъл Рудолф Спровиери има връзка с Рейчъл Райнарт. И че това е материал, който обвинението трябвало да предостави.

Роджър Огрън неохотно потвърди, че разполага с тези касети, но автентичността им все още била спорна и о! колко било удобно тия касети да се появят толкова неочаквано. Пол Райли беше извън себе си. Какво намеква господин Огрън? Че тези касети са изпратени от защитата ли? И каква е причината, която ни е накарала да ги пазим в тайна толкова време? Какви доказателства има в тях, та ние да имаме нещо общо с тези касети? Кой знае кой е направил тези записи?

Единственият човек освен мен, който можеше да отговори на този въпрос беше Грегъри Куилър, бивш частен детектив, който изпълняваше ролята на хореограф, режисьор и изпълнителен продуцент на тези видеозаписи, и който подписа с мен договор за изключителни права върху разпространението, като доставката беше направена преди много седмици до неговия офис в кутия от обувки. Сега господин Куилър смята да се оттегли, след като получи една доста тлъста сума от „фонда за защита на Мартин Кирнън Калиш“. В брой, разбира се.

— Знаем, че той е имал връзка с госпожа Рейчъл Райнарт — продължава Филип Еверет, размахвайки ръце, докато крачи покрай ложата на съдебните заседатели. — Дотолкова е признал.

Призна го, защото нямаше голям избор след видеозаписите.

Съдебните заседатели, които участваха в моя процес, видяха видеозаписите и изчетоха телефонните разпечатки, и те до един поставиха под съмнение показанията на Рейчъл. Но върхът на всичко беше, когато в полицейската служба в Хайланд Удз се получи анонимно телефонно обаждане, че тялото на доктор Дерик Райнарт може да бъде намерено под бейзболното игрище на началното училище „Ларами“ в Маунт Рейфорд. Обаждането беше направено в десет часа сутринта от телефонна кабина до бензиностанция в Маунт Рейфорд, вероятно от някого, който е видял заравянето на 18-ти ноември, но не е пожелал да съобщи. Същия ден Грег Куилър се качи на самолета в дванайсет и петнайсет, за да осъществи едно много необходимо и напълно заслужено пътуване до Бермудите.

Полицията разкопала две игрища, преди да открие използваното от мене. Най-накрая доктор Райнарт беше намерен, увит плътно в найлон и малко разложен. Както се очакваше, Роджър Огрън поиска отлагане на процеса до извършване на аутопсия и други тестове на трупа, тестове, които показаха много малко — само, че доктор Райнарт е умрял от два изстрела в гърдите. И, о, да, до трупа намериха също и разписката от банкомата, която бях взел от джоба на якето на Руди при едно от моите посещения в дома му. трябваше да покажат разписката на Пол.

В това време Андрю Карас публикуваше всеки ден репортажи на страницата „Градски вести“ на „Уоч“, питайки защо полицията не разследва Руди Спровиери. Разпечатките на телефонните разговори, видеокасетите, разписката. Никой ли не се интересуваше от истината? Нима окръжният прокурор Филип Еверет ще осъди Марти Калиш на всяка цена? Това ли е човекът, който очакваме да стане сенатор?

Но обвинението устоя, независимо от натиска, и процесът беше възобновен една седмица по-късно. Пол реши да не ме призовава за свидетел. Единственият свидетел, когото призовахме, след като тялото беше намерено, беше Руди Спровиери.

Руди отказа да отговаря на въпросите на Пол, позовавайки се на закрилата на клауза за правото на недаване на неизгодни за самия него показания. Трябваше да видите лицата на съдебните заседатели, когато Руди за първи път се позова на Петата поправка. Ние доказахме, че на разписката е номерът на банковата сметка на Руди. Доказахме, че той неколкократно ми се е обаждал по телефона. Доказахме, че двамата с Рейчъл са имали връзка. Направихме много пробиви в показанията на Рейчъл. Изказахме уместни съмнения. На съдебните заседатели им трябваше по-малко от един час, за да вземат решение „невинен“.

А сега, крещеше Андрю Карас от статията си на следващия ден, сега полицията ще подгони ли истинския заподозрян — Руди Спровиери?

И така, полицаите претърсили къщата му. Намерили пистолета на доктор Райнарт в дървената ракла в мазето — където го бях сложил, след като го извадих от скривалището му зад бензиностанцията. В мазето му открили също гранули пясък, който бях взел от игрището и бях пръснал по килима на пода на мазето на Руди. Полицията нямаше друг избор, освен да го арестува.

Рейчъл успя да се измъкне от всичко това на косъм. От прокуратурата обмисляха да обявят за невалидна сделката за имунитет въз основа на лъжесвидетелство. Рейчъл ги убеди, че единствената лъжа, която им е казала, е, че е видяла мен да влизам през вратата. Била предположила, че съм бил аз, но всъщност не ме била видяла. Да, вярно, каза тя, възможно е Руди да е бил нападателят, проникнал в дома й. А колкото до лъжата й за интимната им връзка, тя не била достатъчен „материал“, за да представлява лъжесвидетелство. Поне така ми го обясниха адвокатите ми. В крайна сметка обвинителите не останаха особено доволни от Рейчъл, но им беше ясно, че не могат да докажат лъжесвидетелството, за да обявят сделката за невалидна, а освен това им бяха нужни всички свидетели, които можеха да съберат, за да повдигнат обвинение срещу Руди. И така, сделката остана, а Рейчъл се яви като свидетел на започналия срещу Руди процес. Тя призна, че двамата имали връзка. Каза, че Руди бил ревнив. Или нещо подобно, доколкото разбрах.

Еверет се справя добре със заключителната реч. Не толкова добре както Огрън на моя процес, който разполагаше с доста по-малко материал, но все пак не зле.

— И какво прави обвиняемият при тези неопровержими доказателства? Пистолетът, открит в дома му, разписката, намерена на мястото, където беше заровен трупа, пясъкът от бейзболното игрище върху килима в сутерена му. какво казва той?

Еверет разперва ръце в удивление.

— Той казва, че това било скалъпено, дами и господа. Нагласено. Нагласено от Марти Калиш. Той казва, че Марти Калиш му се е обаждал от телефоните в сградата на офиса му и от дома му. А сега трябва да се запитам: Ами обажданията от кабинета на обвиняемия, обажданията до господни Калиш? Нима обвиняемият твърди, че и тези обаждания са направени също от Марти? Нима господин Калиш се е промъкнал в кабинета на обвиняемия и е звънил оттам, без нито един свидетел да го види, или да го спре, или да го попита: хей, кой си ти и какво търсиш в кабинета на господин Спровиери? Глупости, дами и господа. Пълни глупости… А какво да кажем за телефонните обаждания от дома на обвиняемия? Трябва ли да повярваме, че господин Калиш е проникнал в дома на подсъдимия и е звънял оттам? Без следа от влизане с взлом? Може ли това да е правдоподобно обяснение?… Ами онези телефонни обаждания, в които обвиняемият е отправял заплахи към Марти Калиш по време на делото му? Как ги обяснява тях? Той твърди, че Марти му бил казал да му се обади. Видяхте въпросната бележка, която той ви показа. Всички онези думи, изрязани от списания, като бележка за откуп или нещо подобно. Доста хитро, ако се замисли човек. Той знае, че не може да имитира почерка на Марти, затова съставя бележката от думи, изрязани от списания — Еверет се засмива. — Божичко, мислех, че вече нищо не може да ме изненада.

Окръжният прокурор поклаща глава.

— Предполагам, че господин Калиш е поставил и банковата разписка до тялото на доктор Райнарт. Виж ти, колко работа му се е отворила на този Марти Калиш. Той трябва да е много находчив човек.

Моля те, поставяш ме в неудобно положение. Нека спрем дотук: аз имам своите моменти.