Дейвид Елис
Опасна игра (58)

56

Роджър Огрън влиза в съдебната зала на съдия Мак с ново подкрепление — висока, мрачна жена, с дълга пола и бяла, копринена блуза и стойка на морски пехотинец. Тя върви с големи крачки пред Огрън и се представя на Пол с името Гречън Флеърти. Тя и Манди се усмихват сърдечно една на друга и се ръкуват; стари приятелки от времето, когато Манди е работила в окръжната прокуратура, предполагам. Изчаквам реда си, дори протягам ръка, но тя се прави, че не я вижда.

Глас извиква в залата. Млад човек по риза и връзка, с коса паднала върху лицето му, обявява, че съдията ще ни приеме след десет минути. Поемам си дълбоко въздух и го изпускам. Съдебните процедури, както откривам, са много бързане и много чакане. Особено когато твой адвокат е Пол Райли. Никога не сме успявали да стигнем от входната врата на сградата на криминалния съд до съдебната зала, без най-малко двама-трима души да ни спрат и да заговорят Пол на малкото му име, било то протягайки му ръка или, ако заемат високи постове, да го потупат по гърба. Манди и аз често висим настрана по десет-петнайсет минути, докато Пол изслушва някого за нещо си. Пол никога не бърза; като повечето хора с неговата професия, според него той е този, когото всеки и всичко може да го чака, дори и появяването му в съдебната зала. Въпреки че всеки път сме успявали да влезем в съда преди съдията, винаги се улавям, че се изпотявам, докато вървим забързано до съдебната зала минута-две преди изслушването. За днешното изслушване в 10 часа, ние пристигнахме в 9:58.

Съдебният секретар се появява отново след малко и ни казва, че съдията е готов. Пол приканва с ръка противниците си — „след вас“. Те влизат — Гречън Флеърти ме стрелва с поглед, но все още се прави, че не съществувам.

Прошепвам на Манди, докато вървим, и кимам към Флеърти.

— Какво ще кажеш за нея?

Манди ме поглежда и извърта очи нагоре, после оформя с устни: „кучка“.

Негова чест не носи тога. Облечен е с колосана бяла риза, носи вратовръзка на сини райета и златни копчета за ръкавели. Телосложението му е още по-крехко без тогата. Има кокалести рамене и кльощав врат. Кашля както винаги и без да искам примигвам един-два пъти, когато той сякаш заплашва да изхвърли бял дроб. Цялото му тяло се тресе, докато кашля, раменете му подскачат нагоре-надолу, увисналата кожа под брадичката му се люлее. Той наистина не изглежда добре. Но когато заговаря, гласът му е ясен и силен и това пак ме изненадва.

— Имаме ново лице тук — подхваща съдията с тон, запазен вероятно за жени. Наречете го старомоден.

Роджър Огрън представя Гречън Флеърти, която ще му бъде помощничка по време на делото.

Съдията възобновява отново припрените си движения. Прелиства документи, търси това-онова, спира от време на време да поглади плешивото си, пъпчиво чело с пръсти, докато накрая чиновникът влиза и му показва, че ще му е нужна онази там купчина, точно пред него. Той подканва през кашлица Огрън да постави първото си искане.

Обвинението започва с най-същественото си искане преди процеса — Огрън държи да не се представя нито едно от доказателствата за насилието на доктор Райнарт над Рейчъл.

— Насилието на покойника над госпожа Райнарт няма отношение към тези съдебни процедури — твърди Огрън. — Това само ще възпламени страстите на съдебните заседатели и те ще се обърнат срещу жертвата, нищо повече. — Той продължава в този дух още няколко минути, като споменава за съдебната практика и безпристрастието.

Огрън говори почтително, както всеки адвокат към съдия. Но той показва също и държане от рода на „знам всичко“. „Очевидно“, вмята той относно даден случай. „Съвсем ясно“, Ваша Чест. Бас ловя, че е възпитаник на Айви Лиг. Знам, че именно той иска да ме качи на електрическия стол, така че съм малко предубеден, но наистина, този човек е такъв хитрец. Топчестото, розово лице, смешно зализаната му назад коса, този добродетелен вид вероятно трябва да издава, че си обвинител. Както и начинът, по който държи свитата си длан пред себе си, докато говори, сякаш ни наставлява. Става ти ясно, че той е бил от онези деца, които винаги са яли пердах от теб на детската площадка, детето, чиято шапка винаги си грабвал рязко от главата му и което си правил на маймуна. Мога да си го представя как просто е насърчавал мъчителите си, опитвайки се да си вземе шапката, докато тя се е подхвърляла от ръка на ръка между заобиколилите го в кръг деца. Сега той е виден прокурор, извоювал си е име; може би някои от обидите в детството са зараснали. Но човек знае, че под този сив костюм е онова шишкаво дете, което все още се чуди какво ли говорят хората зад гърба му и чиито очи шарят стеснително из залата. Онова дете в него, което преценява другите и се пита дали те са онези хулигани, които навремето са тероризирали деца като него. Може би именно това го е вдъхновило да стане прокурор, за да има възможност да наказва някого за страданията си в детството. Професионалният успех, в крайна сметка, е последната отплата на унижавания човек.

Манди поставя исканията от наша страна. Пол ще поеме по-голямата част от делото и това е неговият малък подарък за нея. Освен това Манди е работила по̀ доскоро в съда за наказателни дела, отколкото Пол, и е водила дела пред съдия Мак. И всички те са завършили с присъди. Така че, на нея може да се има достатъчно голямо доверие.

— Една от потенциалните теории, които защитата ще прилага — започва Манди, — е, че Рейчъл Райнарт е замесена в изчезването на съпруга й.

„Изчезването“, а не „смъртта“. Ние не признаваме нищо.

— Фактът, че тя е била обект на безброй случаи на съпружеско насилие, има голяма връзка с мотива й да навреди на съпруга си. В действителност това е първостепенната причина обвинението, обвинението да вярва, че госпожа Райнарт е замесена в изчезването на съпруга й. Нека си спомним, че те я обвиниха в това престъпление. Затова ми е странно сега твърдението им, че насилието няма връзка с делото.

— Доказателство за предшестващ акт е недопустимо в случая — обажда се Огрън. — Защитата се опитва да изиграе най-лесната карта, да поругае жертвата, да накара съдебните заседатели да я намразят. Но тук характерът на жертвата не е предмет на спор.

Докато Огрън говори, Манди непрекъснато клати глава.

— Защитата е изцяло упълномощена да прокарва теорията, че Рейчъл Райнарт е замесена в изчезването на съпруга й. Ваша Чест, тя е била обвинена в това престъпление! И насилието, което е изтърпяла, е нейният мотив, поне един от мотивите й. Ние ще твърдим, че именно затова тя е убила, или казано другояче, навредила на съпруга си. Заявявам най-учтиво, Ваша Чест, че ще бъде изключително нечестно да ни позволите да твърдим, че госпожа Райнарт е замесена в това престъпление, а да ни лишите от доказателството, което подкрепя мотива й.

Съдия Мак вдига глава.

— Ваша Чест — заговаря Огрън, — ако ми разрешите…

— Не — прекъсва го съдията. — Искането се отхвърля. Доказателството за насилие има отношение към мотива на госпожа Райнарт. И то се отнася само за тази цел. Ще дам указание на съдебните заседатели да го имат предвид.

Тихичко изпускам въздишка, без да съзнавам, че съм задържал дъха си. В порядъка на пет минути се разреши един спорен въпрос, който ние обсъждахме с часове, дни, седмици. Ще имаме възможност да кажем на съдебните заседатели какво е причинявал доктор Райнарт на съпругата си. Съдията ще каже на съдебните заседатели, че те могат да го вземат под внимание само във връзка с мотива на Рейчъл, но няма да е от значение. Съдебните заседатели ще мислят за клетата жертва като за човек, който си е получил заслуженото.

Манди ми беше казала, че прякорът на съдия Мак, измислен от прокурорите, е Подробния. Той е склонен да приема повече доказателства, отколкото другите съдии приемат. Според него колкото повече неща се подхвърлят между другото, толкова по-близо се стига до истината. Една точка за нас.

Роджър Огрън се обляга назад на стола си с безизразно лице, само устните му са свити. Той стрелва с поглед Гречън Флеърти. Знае, че е пропуснал голям случай. В очакване съм да погледне и мен, но той не го прави. Бях му приготвил една слабо доловима самодоволна усмивка. Тара-та-та.