Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Line of Vision, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Неделева, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Опасна игра
Преводач: Мария Неделева
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Редактор: Юлия Петрова; Ангелина Михайлова
ISBN: 954-761-121-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18050
История
- —Добавяне
29
Пол Райли се размърдва зад катедрата, оправя копчето на ръкавела си и се обръща към мене.
— Кажете ни, господин Калиш, защо сте решили, че доктор Райнарт ще убие съпругата си?
— Защото го видях — отговарям аз на празната съдебна зала — импровизирана съдебна зала, в съседство до фоайето на адвокатската фирма на Пол, където със сигурност правим впечатление на корпоративните служители, които държат да им се напомня колко са изтънчени техните адвокати. — Гледах как биеше Рейчъл онази нощ. После го видях да разкъсва дрехите й. Тогава нахлух през стъклената врата.
— А госпожа Райнарт? Тя не ви ли видя?
— Не знам. Мисля, че не. Тя лежеше на килима. Дори не бях сигурен дали е в съзнание.
— Разбирам.
— Освен това носех скиорска маска на главата, както е казала тя на полицията. — Рейчъл ми я нахлузи. Никога в живота си не съм имал скиорска маска. Не обичам да карам ски.
— Чудесно. — Пол обмисля следващия въпрос. — Добре, а какво ви отведе до къщата онази нощ. Защо бяхте там?
Защото Рейчъл ми прави стриптийз всеки четвъртък, в десет вечерта ли? Бас държа, че Пол ще „падне“, ако чуе такъв отговор.
— Безпокоях се за Рейчъл. Съпругът й я биеше, много жестоко я биеше. А напоследък нещата се бяха влошили.
— Добре, но защо сте отишли там точно онази нощ?
— Безпокоях се. Нали разбирате, той бил изгубил пациент същата седмица и бил много разстроен.
— Откъде сте знаели? За пациента имам предвид.
— Ами… тя ми каза.
— Кога ви го каза?
— О!… Същия ден.
— Обади ви се?
— Хм. Да. Обади ми се.
— По кое време?
— Не си спомням.
— Направете най-близкото предположение.
— Дали не беше… следобед?
— Ъхъ. В колко часа отидохте там?
— Около девет и половина.
— Добре. Значи… — Пол се приближава до мен, до свидетелската скамейка — значи сте се безпокоили, че той може да я бие в девет и половина, а не в шест и половина? Или в осем часа? Нещо просто ви е подсказало, че ще бъде именно в девет и половина и вие сте отишли там, така ли?
Голяма работа е този човек!
— Ами накрая така се притесних, че реших да отида.
— Брей! Точно навреме, както се е оказало. Нали?
— Да, предполагам.
— Като сте отишли там, сте смятали да му попречите.
— Ти повече няма да я нараняваш — казах аз на доктора, с насочен в лицето му пистолет.
— Не знаех какво щях да направя.
— Тогава защо сте били със скиорска маска?
Защото беше студена нощ?
— Ами защото не сметнах за чудесна идеята да се навъртам до нечия чужда къща. Не исках да ме разпознаят. Затова я бях сложил.
— Не сте искали да бъдете разпознат.
— Да.
— И твърдите, че Рейчъл изобщо не е разбрала, че това сте вие?
— Махни се оттам, Рейчъл — казах й, когато тя се изправи на крака и застана зад съпруга си.
— Да, да. Тя нямаше представа, че съм аз.
— Значи, след като сте застреляли доктора, не сте отишли при нея, не сте й казали: „Всичко ще бъде наред, Рейчъл“?
— Всичко свърши — казах й.
— Не.
— Не сте й казали: „Не се притеснявай, Рейчъл, ти си в безопасност“.
— Не.
— Как ще обясните обаждането й на деветстотин и единайсет?
— В какъв смисъл?
— Ами казахте ни, че сте се били там, за да спасите Рейчъл. Казахте, че сте се сбили с доктора, за да я спасите.
— Точно така.
— И тя се е обадила на деветстотин и единайсет, за да повика полицията да я спаси от човек, който е спасявал нея, така ли? — Пол вдига невидим телефон. — Ало, деветстотин и единайсет ли е? Моля ви, помогнете ми. Един човек се опитва да спаси живота ми.
— Наистина, не мога да го обясня. Попитайте нея.
— Тя не прикриваше ли вас, господин Калиш? Не е ли изчакала да си тръгнете, за да се обади на деветстотин и единайсет и да претендира, че някакъв непознат нападател е влязъл с взлом в къщата й?
— Не ме е прикривала.
— И после вие сте взели тялото на доктор Райнарт и сте си тръгнали.
— Да.
— Защо не останахте?
— Бях изплашен и просто побягнах.
— От кого сте се изплашили? От полицията?
— Да.
— Защото сте знаели, че сте извършили престъпление и сте искали да го прикриете.
— Помислих, че ще изглежда така. Не съм мислил за друго.
— Много добре сте мислили, нали, господин Калиш? Достатъчно добре, за да изнесете тялото, да скриете пистолета и да си скалъпите алиби в службата ви. Това сте направил, нали?
— Да, това.
— Беше ли жив доктор Райнарт, когато го извеждахте от къщата?
— Той… Не знам, не съм сигурен.
— Значи може и да е бил жив?
— Не ми се вярва.
— Защо? Проверихте ли пулса му? Чухте ли сърцето му?
— Не.
— В такъв случай може и да е бил жив, нали? Възможно е, нали?
— Предполагам.
Пол сваля ръцете си и изпуска въздух; репетицията свърши.
— Ако е бил жив, когато си го изнасял, тогава забрави за каквато и да е успешна защита. Защото така ти си го лишил от лекарска помощ, което е довело до смъртта му, и то когато не е представлявал никаква заплаха за Рейчъл.
— Добре. Той със сигурност беше мъртъв, когато го изнасях.
— А и не съм те питал за тялото. Нито защо си стрелял в него два пъти, вместо веднъж. И те ще прослушат телефонните й разговори, за да проверят дали ти се е обаждала същия онзи ден — Пол се настанява на един стол. — Трябва още да поработим, Марти, преди да отстояваме тази успешна защита. Чака ни много работа.