Дейвид Елис
Опасна игра (84)

82

Всеки четвъртък вечер жена му откривала изложба в галерията си по изкуства и се прибирала чак към полунощ. Това пишеше в полицейския доклад от разпитите на съседите за госпожа Спровиери. А доктор Райнарт имал операции всеки четвъртък вечер. Какво чудесно подреждане за Руди и Рейчъл. Половинките и на двамата ги няма. Шоуто може да започне.

Стоя в спалнята на Руди, където той имаше навика да стои, гледам през бинокъла като него, към същата къща, която е наблюдавал и той. Всеки четвъртък вечер. В десет часа.

Ето я и нея, прорязваща мрака, илюзията, която и двамата сме споделяли. Може да е било любов; едва ли някога ще разбера значението на тази дума. По-скоро беше обещание, надежда, мечта за нещо толкова обезоръжаващо, поглъщащо, обсебващо, че ме владееше напълно.

Не мога да говоря от името на Руди. Може той да не го е чувствал така. За него може да е било само връзка, само секс с една прелестна жена. Предпочитам да смятам обратното. Вероятно ми е по-лесно да вярвам, че и Руди е бил също тъй запленен като мене.

О, кой знае как са се смели двамата, когато са разбрали, че стоя навън край къщата на Рейчъл и наблюдавам. Дали това не ме прави два пъти воайор, да наблюдавам нечия друга любовна игра? Знам обаче едно нещо — това ме направи пионка в техния план. Контролирали са ме от разстояние, докато са лудували в четвъртък вечер.

Беше през август миналата година, когато реших да й отида на гости. Знаех, че докторът го няма, че работи до късно и си помислих, че може би на нея ще й стане приятно. Дотогава се бяхме срещали няколко пъти; аз все още не бях сигурен как възприема Рейчъл нещата между нас.

Бях без кола. Разходката през гората до задния им двор ми стана нещо като ритуал. Стоях в задния двор почти час и половина, старата ми несигурност изплува на повърхността, докато набирах смелост да почукам на вратата, проклинайки жалкото си положение. Казвах си, че трябва да се обърна и да си тръгна, но в сърцето си знаех, че няма да го направя.

Тогава пердето се дръпна.

Предположих, че тя ме видя там, навън, блудкаво-сантиментален, и реши да ми даде повод да се усмихна. Какво друго можех да си помисля? Не знаех, че наблизо има друг мъж с бинокъл. Е, добре. Това не е най-голямото ми унижение.

Стаята, подобно на всички останали стаи в къщата на Спровиери, сега е по-различна от времето, когато идвах тук. Натрупани кашони, повечето рафтове изпразнени, някои изобщо липсват, оставяйки скобите да висят оголени от стената. Жената на Руди продава къщата и се мести; дотогава ще живее в центъра при майка си. Какво ще прави Руди, какво ще прави Рейчъл — няма да си хабя енергията, за да гадая.

Отново вдигам бинокъла. Тя е на горния етаж, движи се насам-натам, облечена в бяла тениска и панталони до коленете. Косата й е прибрана на конска опашка, нещо което виждам за първи път. Отива й. Тя влиза в голямата спалня и запалва лампата. Първо събува панталоните, измъква се от тях. Усещам адреналина, онзи познат прилив. След това тениската. Протяга ръце назад и издърпва тениската през главата си с лице към мен, гола. За момент, само за един измамен момент си мисля, че ще започне да се полюлява, да прокарва ръце покрай тялото си, дори да ми прошепне.

Готов ли сте, господин Калиш?

Мисля, че съм.

Сега нанася някакъв лосион върху лицето си. Спира и поглежда в огледалото, ръката й увисва във въздуха, вратът й се проточва напред. Не знам какво вижда в отражението си. Предполагам, че никога не съм знаел.

Какво беше това? Кое ги караше да бъдат такива? Кое я накара не само да мами, но и да убие мъжа си? Какво накара майка ми да заблуждава татко, Джейми, мене? Обвинявах винаги секса. Глупак като мен, без нито една пълноценна връзка в живота си, смяташе, че сексът е отровата в питието. Никога не допуснах други фактори — доверие, сигурност, приятелство, интимност, общуване, споделени преживявания, безусловно отдаване.

О, защо не ти дадох възможност да обясниш? Можех да ти простя. Как можеше едно неопитно осемгодишно момче, един наивен юноша да разбере какво става между теб и татко? Никога няма да узная отговорите. Ще трябва да продължа да живея с това. Джейми никога няма да узнае въпросите — тя ще помни майка си както винаги досега. Ще се опитам да я видя през очите на Джейми.

Вземам якето си и се запътвам към вратата. Време ми е да си вървя.