Дейвид Елис
Опасна игра (59)

57

Съдия Мак вдига юмрук до устата си и прочиства гърлото си — мъчителен звук, наподобяващ запалване на автомобилен мотор.

— Готова ли е защитата да предяви исканията си ин лимине^[1]?

— Готови сме, господин съдия — казва Манди. — Първото ни искане е да бъдат изключени някои части от показанията на Рейчъл Райнарт. Ваша Чест, ние очакваме госпожа Райнарт да свидетелства, че клиентът ми често се е застоявал край дома й по вечерно време.

— Така, така. Бил е обсебен от госпожа Райнарт.

— Да, Ваша Чест, и такова показание е недопустимо и нанасящо вреда на личността. Обвинението ще се опита да докаже, че клиентът ми е стоял пред дома на Райнартови във въпросната нощ и ще използва предполагаемите му предшестващи действия като свързано с тях доказателство. То е недопустимо и нанасящо крайна вреда.

Съдия Мак обляга брадичка върху ръката си и започва да си тананика тихичко. За миг изтръпвам от мисълта, че може да го избие на песен или да заспи. Той измества очи към Гречън Флеърти.

— Вашият отговор?

— Благодаря ви, господин съдия. Това доказателство не се предлага, за да покаже предразположение. То се предлага, за да изтъкне душевното състояние на подсъдимия. То илюстрира степента на увлечението му към Рейчъл Райнарт по начин, по който други доказателства не могат.

— Ваша Чест — намесва се Манди, — това е тънко забулено доказателство за характера на клиента. Те го предлагат, за да накарат съдебните заседатели да повярват, че клиентът ми е бил до къщата на Райнартови въпросната нощ.

— Не — възразява решително Гречън Флеърти, — това показание…

— Чух достатъчно — прекъсва я съдия Мак. — Тъкмо това ме държа буден снощи, нещо, което не ми се случва много често напоследък. — Съдията поглежда към адвокатите, без дори да се усмихва, но изчаква те да се засмеят на малката му шега. — Наистина вярвам, че това доказателство би могло да има връзка с душевното състояние на подсъдимия. Само и единствено за тази цел то би било допустимо. Но от друга страна, аз не съм сляп, поне засега — съдията намигва на Манди, казвайки това. Съзнавам, че това доказателство носи сериозна опасност, ако бъде разглеждано като доказателство за характера, независимо от ограничителните указания, които давам. Това се свежда до въпрос на претегляне на неподкупността спрямо нанасянето на вреда.

Съдията се обляга назад на стола.

— Това, без съмнение, е най-доброто доказателство, с което разполага обвинението — че господин Калиш е бил увлечен по госпожа Райнарт. Ако го изключа, те остават с няколко изявления, за които се предполага, че подсъдимият е направил пред госпожа Райнарт, и някои общи наблюдения на хора, на които им се е струвало, че подсъдимият проявява интерес към нея. Колебая се да премахна доказателство, което според мен хвърля значителна светлина върху взаимоотношенията между тях двамата.

Хайде, господин съдия. Стига с тези подробности. Кажи „обаче“.

Обаче трябва да изключа това доказателство…

— От друга страна…

Доста близо е.

— … това доказателство се явява в немалък ущърб за подсъдимия, не за целта, за която то е допустимо, разбира се, а за целта, за която е недопустимо. Всички ние знаем, че с това доказателство има вероятност съдебните заседатели да приемат, че подсъдимият е бил до къщата във въпросната нощ.

Муха да бръмнеше, щеше да се чуе в претъпканата зала. Отделно от доказателството за съпружеско насилие, това е най-важното постановление, което ще бъде издадено в отговор на исканията ни преди започване на делото. Не, това ще е по-важното. Ако съдебните заседатели изобщо не чуят, че съм стоял пред къщата й, тогава косвените доказателства на обвинението стават още по-малко правдоподобни.

Съдията разтрива челото си с пръсти.

— Някой от вас има ли проблеми със синусите? — пита той.

Аз зяпвам от почуда. Проблеми със синусите ли?

Пол не губи време.

— Аз, със сигурност.

— Да, господин съдия — обажда се и Гречън Флеърти, — тази година сезонът настъпи по-рано.

Какво, да не би страната с най-много алергии да получи постановлението? По дяволите, моят нос е запушен от май до септември! Мога ли тогава да получа снемане на обвиненията ми?

— Обикновено не се обаждат по-рано от април — продължава съдия Мак. — Тъкмо имаме кратко затопляне и Бам!. — Той кима към мен, от всички присъстващи. — Може ли да ви обезпокоя за чаша вода?

До мен има охладител за вода, един от онези бидони от синкава пластмаса с кранче. Ставам и изваждам картонена чаша от автомата отстрани. Да, да те вземат дяволите, можеш да получиш чаша вода. Лично ще ти я излея в гърлото, само ми издай постановлението.

Всички ние седим възможно най-спокойно. Пол е преметнал крак върху другото си коляно и го люлее едва забележимо. Манди върти палци в скута си.

Съдията вече е отвъртял капачката на флакончето с предписаното му лекарство. Той поема чашата от ръката ми безмълвно. Пъхва две хапчета в устата си, отпива вода с трепереща ръка и отмята глава назад. После бръква в устата си и изважда едно от хапчетата.

— Тръбите не функционират вече добре, както някога — уведомява ни Негова чест с кисела физиономия. Другото хапче е върнато обратно в устата, нова глътка вода, ново отмятане на главата назад и от по-спокойното му изражение ние разбираме, че хапчето се е спуснало благополучно в гърлото му.

Съдията смачква чашата в ръка и я хвърля под бюрото си, с надеждата, че е попаднала в кошчето за боклук. После поглежда към Пол.

— И тъй, мисля, че ще е най-добре да включим това показание.