Дейвид Елис
Опасна игра (49)

47

Последната кутия пада с глухо тупване на килима в спалнята ми. Четири кутии и този малък куфар — в тях е събран животът ми за последните два месеца. Поглеждам над скрина до прозореца към снимката на семейството ми на плаж във Флорида, правена преди около двайсет и пет години: Джейми маха енергично към камерата, баща ми стои зад нея по къси панталони и слънчеви очила, аз загребвам пясък, за да довърша кулата на замък. Както винаги тази снимка поражда в мене прилив на облекчение, на топли чувства за времето, когато животът беше прост, идеален и пълен с надежда. Хубаво е да си си у дома.

Докато оглеждам спалнята, си спомням как изглеждаше тя, след като ченгетата я претърсиха. Покривката за легло беше събрана на куп на пода, дюшекът захвърлен напосоки върху дървената рамка на леглото. Скринът издърпан напред от стената, чекмеджетата му отворени, съдържанието им изсипано на пода.

Когато се върнах вкъщи след ареста ми, останах цели двайсет минути — достатъчно време, за да напълня един куфар с дрехи и няколко кашона с тоалетни принадлежности и други лични вещи. Дадох ключ на Манди, която пуснала фотограф, за да направи снимки в къщата. Платих на прислужницата ми, Алис, която идваше през седмица, двеста долара, за да изчисти цялата къща. И, както изглежда, тя си е свършила работата много добре.

Официалното съобщение за сделката между обвинението и Рейчъл Райнарт излезе в събота. „Уоч“ пусна статия със съвсем малко подробности. Условията за признаване на вината за по-дребно престъпление, ако бъдат снети обвиненията в по-тежко, не бяха оповестени, освен че обвинението дало на Рейчъл пълен имунитет, в замяна, на което да свидетелства срещу мен.

Снимката на областния прокурор Филип К. Еверет се мъдреше до снимката на Рейчъл на първа страница. Сериозното му изражение, заедно с коментарите му пред пресата, отразяваха съвършения образ: Правото и законът са тежка работа и той няма да я върши за собствена изгода, нали разбирате, а за добрите хора в този хубав край, които са му гласували доверие. Новото развитие на нещата разбуди медиите, така че още веднъж съм подложен на по десетина обаждания на ден.

Във всеки случай сега няма да мисля за това. Вчера се обадих на посредничката ми във фирмата за недвижими имоти и й казах да свали обявата за продажбата на къщата ми. Това е моят дом и аз повече няма да бягам.

Тази вечер ще си приготвя голяма купа спагети в собствената си къща, в собствената си тенджера, на собствената си печка.

Със скок се хвърлям на леглото по корем, с разперени ръце и крака, сякаш се спускам с лека шейна. Мисля да сваля дрехите си и да търча из къщата, защото мога. Защото мога.

Влизам във всяка стая. Окачвам дрехите си в стаята за гости горе. Поставям снимките си върху скрина. Връщам всичко на мястото си, където винаги си е стояло. Никакви гадни хотели повече. Никакво криене повече. Никакво бягане повече.

Слизам в мазето и правя няколко виса със свити лакти на железния прът между носещите греди на стълбището. Не знам защо. Защото мога. Не мога да ги правя много пъти, след като загубих толкова сили. Но все пак правя няколко. Потта ми се отразява добре. Ще взема да си сложа бархетна риза, без да се къпя, и цяла нощ ще гледам филми. Ще крещя с пълно гърло и никой от предната веранда няма да се оплаче. Никой няма да ми попречи да правя каквото си искам.

— Няма да им се дам — изпъшквам високо, ръцете ми треперят, когато брадичката ми стига до железния прът.