Дейвид Елис
Опасна игра (44)

42

Сградата на Саут Уолтър Драйв №211 е един от най-новите небостъргачи в центъра, отдалечена само на една пресечка от реката, която представлява западната граница на търговската част. Дружеството за кооперативни застраховки за живот „Редиш“ заема етажите от петдесет и трети до шейсет и седми.

Просторното фоайе е запълнено с бутици, два големи ресторанта и един по-скромен. Прекосявам мраморния под, минавам покрай банкоматите и стигам до трите обществени телефона. Бих могъл да мина този път и насън.

Пускам монета от четвърт долар в процепа на един от телефонните апарати и набирам номера. Рейчъл не си е вкъщи. Включва се телефонният й секретар. Гласът е нейният, но тя не съобщава името си, само телефонния си номер, като е добавила, всички обаждания от медиите да се отправят към Джерълд Солтърс на телефонен номер еди-кой си. Знам, глупаво е, задето толкова отчаяно желая да чуя гласа й, че се обаждам на телефонния й секретар. Но просто не мога да се контролирам, не искам да се контролирам.

Понякога, когато се включва машината, не казвам нищо, само слушам, сърцето ми бие неравномерно, опиянявам се от гласа й, копнея за повече, но съм щастлив, че и толкова имам. Понякога отговаря прислужницата й и тогава не се налага да се притеснявам за гласа си. Прислужницата е там през деня, макар да ми се струва, че Рейчъл е намалила работните й часове. Това са от приятните обаждания — когато прислужницата вдигне телефона; мога да си побъбря няколко минути с нея, като се представям за техник, или че правя земемерска снимка, или каквото там измисля. Английският й не е много добър и в повечето случаи завършвам разговора, като я обърквам. Но въпреки това си представям, че съм у Рейчъл, че разговарям с икономката й, докато Рейчъл се приготвя, за да излезем двамата. С тези разговори сякаш докосвам част от живота на Рейчъл.

Друг път, когато Рейчъл вдигне телефона, преправям гласа си и пак питам за Джейн Полсън или се представям за репортер. Тези разговори са трудни, защото изпитвам огромно желание да използвам истинския си глас, да поговоря с нея, да я попитам как се справя, да й кажа какво означава тя за мен. Но всеки път потискам този порив, понеже съм сигурен, че това ще доведе до незабавно прекъсване на връзката в другия край на линията, а вероятно и смяна на телефонния й номер.

Този път използвам записа, който съм направил. Изслушвам нежната й молба да оставя съобщение, след което задържам диктофона до слушалката и го включвам.

Джейн Полсън, това е вашият шанс да спечелите един милион долара! Ако ни се обадите, ще бъдете включена в списък с различни награди — от ново спортно превозно средство до…

Записът продължава трийсет секунди. Разбира се, Рейчъл няма да се обади на оставения номер. Ако го направи, ще позвъни в пицария „Дюй“. „Доставка до вратата ви за трийсет или по-малко минути!“