Дейвид Елис
Опасна игра (33)

31

Червеното беемве влиза в гаража му малко след седем и половина вечерта. Долният етаж свети. След няколко минути лампите на горния етаж също светват. Той влиза в спалнята, сваля връзката си, разкопчава ризата си и се преоблича в пуловер с висока яка и панталони. После изчезва от поглед.

Сега е в дневната. Държи в ръцете си купа. Настанява се в любимия си фотьойл в белезникав цвят и взема дистанционното управление. Светлината от телевизионния екран премигва при всяко превключване на каналите. Спира се на търсения, напълва устата си със спагети и започва да гледа.

Косата му е тъмна и къдрава, ниско подстригана отстрани. Високата яка не скрива широкия му врат и плътните рамене. Лицето му изглежда волево, със сенки под очите. Класически приятен вид.

Стените са изпълнени с колоритни, скъпи картини. Близо до камината виси стар наследствен часовник, който не пасва на обстановката. Семейна реликва.

Тя е в кухнята и бърше плота от жълти плочки. Облечена е в прекалено голям за нея червен памучен пуловер и сиви панталони. Тъмната й коса е вързана на опашка. Тя влиза в дневната и му казва нещо, докато бърше ръцете си с кърпа. Той й хвърля бегъл поглед, отговаря нещо, и пак обръща глава към телевизора. Тя задържа погледа си в него за секунда-две, после се връща в кухнята. След малко е вече горе.

Лампата в спалнята светва в десет часа. Мъжът е все още долу, телевизорът продължава да работи, но сега той чете нещо. Към полунощ слага лента за отбелязване на страницата и оставя книгата на ниската масичка до него. Изляга се по гръб върху дивана, после се обръща настрани, извън полезрението ми и след минути застива неподвижен.