Дейвид Елис
Опасна игра (27)

25

Прекарвам вечерта в хотелската си стая и гледам филми. В момента върви един филм за възрастни, в който една от героините прилича на Рейчъл. Гледал съм го поне пет пъти през този месец, но без звук, защото гласът на актрисата е съвсем различен от гласа на Рейчъл и не искам да си развалям илюзията.

Към единайсет часа, в момент, когато решавам кръстословица, телефонът иззвънява.

Дори шепнейки, гласът не може да се сбърка с друг.

— Аз те видях, господин Калиш.

Ето на! Моят телефонен „приятел“ е решил да ме удостои с поредното си обаждане. Не се надявах пак да ми звъни, след като вече ме арестуваха. Очаквах обаждането му, дори може би съм се надявал, но до този момент не съзнавах колко малко вероятно ми се е струвало, че ще се обади.

— Правиш ли каквото трябва?

— Трябва да си чел вестниците — казвам. — Аз си признах, не помниш ли?

— Ти пледира, че не си виновен. Казал си за вестника, че си невинен. Но знаеш, че си виновен. — Малко от гласа му се промъкна в придихателния звук. Той е луд. Вероятно, като е прочел какво пише във вестника, се е вбесил.

— Ти го казваш.

— Не ме предизвиквай да си отворя устата.

— Хей, приятел — подвиквам почти закачливо. — Вече съм арестуван. Това, че ще ме издадеш, не е никаква заплаха.

— Ще им кажа всичко. Това ли искаш?

— Какво си видял?

— Знаеш какво.

— Кажи ми, де.

— Престани да играеш игрички — прошепва той дрезгаво, макар да долавям известна несигурност и гласа му.

— Ти престани с тези игрички. Откъде да знам, че си видял всичко? Откъде да знам, че не си пълен измамник? Откъде да…

— Видях, че го уби.

Неприятелят ми го изрече. Изстивам за секунда, изненадан от тия думи, дори може би по-изненадан от въздействието им върху мене. Предполагах, че ще ми ги каже, но, повече отколкото съм съзнавал, се надявах, че няма. Вълнението, което ме обзема ми е познато, прекалено познато. Той има фул, но аз поне видях картите му.

Затварям телефона и изпускам шумна въздишка. Прищипвам гърбицата на носа си и затварям очи. Не мога да реша дали съм повече разочарован, или облекчен.

Но поне сега, най-сетне, съм наясно какво трябва да направя.