Дейвид Елис
Опасна игра (14)

12

В понеделник започвам работа освежен и изпълнен с нова надежда. Пътуването през уикенда до Джейми сътвори чудеса върху способността ми да се отдалеча от станалото — въпреки че усетих как ми прималява, докато минавах през центъра на града.

Както винаги в офиса е оживено, но Коледа витае във въздуха и мнозина от партньорите планират ваканцията си по празниците. По това време на годината се извършват много малко сделки — краят на финансовата ни година е през октомври, така че няма бързане в последната минута за изготвяне на годишен план — и аз мога да напредвам бавно и да изчакам новата година.

Новата година. Мисля си с копнеж за нея. Ако оцелея дотогава, ще станат месец и половина от изчезването на д-р Райнарт. Колкото повече време минава, толкова по-трудно се разкриват тези неща, нали? Във всеки случай, ако се съди по информацията от вестниците и телевизията, полицията няма представа къде да търси.

И така, тази сутрин се нахвърлям върху преработването на един договор за наем и се опитвам да повярвам, че вече всичко е останало зад гърба ми. Тази сутрин има моменти, когато наистина го вярвам, когато сърцето ми пърха като пеперуда и думите от договора танцуват върху листа. Може да ми се размине. Може и да бъдем заедно някой ден.

Около единайсет часа звънва вътрешният ми телефон. Две къси последователни позвънявания, което означава, че ме търсят отвън.

— Марти? — Джери Лазаръс.

— Какво ново, Лаз?

— Нищо особено. Добре ли прекара деня на пуйката?

— Да. Обичаен семеен празник. А ти?

— И аз така. Слушай, ще ходиш ли в петък?

Петък. Трети декември. Коледното тържество на Детската фондация на семейство Райнарт.

— Мислех, че ще го отложат — отвръщам аз. Обядът в понеделника преди Деня на благодарността, за който Нейт Хорнзби и аз трябваше да осигурим говорител, беше отменен заради внезапната кончина на доктор Райнарт. Мислех, че и коледното тържество ще бъде отменено.

— Аз също — казва Лаз. — Но знаеш ли, чух, че нашата председателка ще присъства.

Гърлото ми се свива.

— Там ли си още?

— Шегуваш се.

— Не. Шоуто трябва да продължи, предполагам. Така че, аз ще дойда с Елън, а тя има приятелка, която познавам. Бихме могли да отидем по двойки.

Ето това вече щеше да е интересно. Аз, с жена, хванала ме подръка, в зала, където ще бъде и Рейчъл. Всъщност това щеше да е добро прикритие за мене. Но нямаше да мога да се справя. Божичко, дори и сега, разговаряйки по телефона с Джери, само мисълта за Рейчъл ме кара да се чувствам като зашеметен, облян в пот и онемял. Представете си ме в зала, пълна с хора, с жена до мен, с която съм се запознал току-що, и Рейчъл.

Джери ми описва жената. Забавна, мисля, че така се изрази. Със страхотни крака. После казва нещо за мен и студения ми чар. Прекъсвам го. Някой друг път, казвам и без да отговарям на протестите в другия кран на линията, затварям телефона.

Предполагам, че първата ми мисъл би трябвало да бъде колко ли трудно ще й бъде на Рейчъл да присъства на тази забава. Но истината е, че си мисля колко съм развълнуван, че ще я видя.

Телефонът иззвънява отново. Вече за втори път Лаз се опитва да ме запознае с жена. Той е твърдо решен — всъщност приятелката му Елън е твърдо решена — да ми намери жена, с която да се обвържа сериозно. От две години аз и на срещи не съм ходил, камо ли да имам постоянна приятелка. Разбира се, като изключим Рейчъл, за която никой не знае. Първия път Лазаръс беше толкова настойчив, че накрая се съгласих да изляза, но в последната минута отмених срещата. Лаз ме предупреди, че ще ми окапе кренвирша.

Изчаквам телефонът да иззвъни три пъти, преди да вдигна слушалката. Лаз няма да приеме отказ. Нека поне го накарам да почака, преди да вдигна слушалката.

— Аллл-о? — казвам с раздразнение в гласа.

— Марти Калиш? — От другия край на линията не се чува нищо друго, само слаб шепот.

— На телефона.

— Видях те.

Не схващам веднага.

— Вие…?

— Видях какво направи с него.

Адреналинът ми се покачва; преди да разбера смисъла на думите, сърцето ми започва да бие лудо. Устата ми остава отворена, но от нея не излизат думи. Защото няма думи, с които да отговоря на това. Завъртам стола, за да съм с гръб към вратата.

Първата сирена се чу по-рано, отколкото очаквах.

Как тъй пристигнаха толкова бързо?

— Направи каквото трябва. — Връзката прекъсва с рязко изщракване.

Поставям внимателно слушалката със стаен дъх, сякаш държа бомба. Усещам потта по челото си, наред със силните удари на сърцето си. През онази нощ, независимо от паниката, бях запазил самообладание и прикрих следите си. Никакви пръстови отпечатъци. Доколкото съм сигурен, не бях оставил каквито и да било улики. Непробиваемо алиби. Държах под контрол обстановката. Държах под контрол всичко. Но ето че се появи нещо, което е извън контрола ми. Някой ме е видял.