Иван Вазов
Под Амбарица

През високий рид, кой жѐни

Среднята гора със Вежен,

фърка взора устремени

към друг връх, плешив и снежен —

 

към Амбарица висока,

урви стръмни дето спуща

във долината дълбока,

във долината цветуща,

 

де градеца родни дреме —

орлово гнездо в градини…

Фърка дух в далечно време —

във детинските години,

 

във годините, когато

цял свят ази мой счита̀л съм

и по ризка в знойно лято

бос из барите цапал съм.