Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Приказки на съветските народи
Безстрашният юнак - Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Приказки на съветските народи
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1975
Тип: сборник; приказка
Печатница: ДП Балкан, София
Излязла от печат: 30.XII.1975 г.
Редактор: Иван Кръстев; Радка Александрова
Художествен редактор: Атанас Пацев
Технически редактор: Петър Янев
Рецензент: Николай Зидаров
Художник на илюстрациите: Мира Йовчева
Коректор: Димка Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17588
История
- —Добавяне
В една долчинка край голямата гора живеела стара свиня. Къщичката й била малка, дървена, ала подредена, прибрана, с чиста слама постлана.
Имала си свинята три мънички прасенца. Всеки ден ги миела, кърмила, а вечер ги слагала на сламата да спят. Така си живеели мирно и тихо.
Веднъж старата свиня отишла на реката за вода. За беда отнякъде се задал злият вълк. Щом забелязал свинята, спуснал се към нея и зачаткал със зъби:
— Отдавна те гледам и устата ми се пълни със слюнка. Но все сгода нямах. Ама сега, свиньо, ще те изям!
„Лоша работа! — помислила си свинята. — А вълкът, колкото е зъл, толкова е и глупав. Ще се опитам да го излъжа.“ И заприказвала:
— Моля ти се, Вълчо, не ме изяждай! Стара съм: месата ми са сухи като камъни, главата ми е корава като пън, нозете ми са жилави като коренища. Не си хаби зъбите за мене! Затова пък аз ще те нагостя с моите три прасенца. Те са такива тлъстички, крехкички, розовички като ябълки.
Вълкът помислил и рекъл:
— Право казваш! Ти си вече стара и жилава. По-добре е да си похапна крехки прасенца, отколкото да си троша зъбите с теб.
Свинята тайно се зарадвала, но изгрухтяла с нажален глас:
— Вълчо, ела тая вечер в нашата долчинка. Ама най-напред повикай най-голямото прасенце, после средното и най-после малкото. Изяж ги поред. Защото, ако излязнат и трите заедно, ще се разбягат на три страни и няма да можеш да хванеш нито едно.
— Съгласен съм! — изръмжал вълкът. — Но ми кажи как се казват твоите прасенца?
— Най-голямото се нарича Време, средното — Топло, а най-малкото — Здраво — казала му свинята.
— Виж ти какви чудни имена?
— Такива са!
— Добре! Каквито и да са на прасенцата имената, все ще ги изям. Значи ще дойда довечера, щом се стъмни — рекъл вълкът, подскочил от радост и се шмугнал в гъсталака.
А свинята си плюла на копитцата и беж да я няма. Върнала се в къщичката и здраво залостила вратата. Докато нахрани прасенцата, докато ги подреди за спане, свечерило се.
Прасенцата, изморени от лудуването през деня, бързо заспали. А майка им се изтегнала край тях и зачакала гостенина си.
Ето ти подир малко пристига вълкът, трака със зъби и тропа но вратата:
— Временце! Временце! Сладко прасенце! Излез да си поиграем на пълнолика месечника!
А свинята отвътре:
— Временцето ти, Вълчо, мина-замина. Късно е вече. Мама му е меко постлала и кротко го е приспала.
Разсърдил се вълкът. Пак чука: „Чук, чук, чук!“
— Топличко! Топличко! Прасенце сочничко! Излез да си поиграем на пълнолика месечинка!
А свинята отвътре:
— Навън, Вълчо, захладя, застудя. Мама го е топло покрила, топло го е завила.
Още повече се разсърдил вълкът и заблъскал вратата:
— Здравенце, Здравенце, крехко прасенце! Излез да си поиграем на пълнолика месечинка!
А отвътре свинята изгрухтяла силно-силно:
— Здраво мама вратата залости, не й трябват такива гости. Махай се, Вълчо, в гората, че като взема метлата…
Побягнал гладният вълк в гората и повече ни се чул, ни се видял.