Петър Дънов
Изворът на Доброто (85) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Невидимият свят

Една сестра запита къде са заминалите. Учителят каза:

— Трите свята — физическият, духовният и Божественият — са един свят. Когато ви питат къде е онзи свят, кажете: „Трите свята са един свят.“ Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си.

Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират. Той живее в преходния свят. Когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а фирмата остава. Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря? Тя е в друг свят. Ти можеш да се разговаряш с нея. Тя ще ти пише писмо. Тя пише на майка си: „Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети и професори, които ни учат.“

Другият свят е по-реален от физическия. Имаш приятел, когото обичаш. Един ден той умира. Ти се питаш где отиде той, где е неговото съзнание? Приятелят ти е жив. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. Като умре, човек минава от едно състояние в Друго.

Всъщност остаряване няма. Когато творческите сили се проектират от този свят в по-висш свят, формата се разрушава. Тук няма условия. Формата може да се разруши, но съзнанието никога.

Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие. Страшното е когато съзнанието на човека след смъртта не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън. За да се избави от тази тъмнина, Природата му изпраща страдание.

Някой казва, че Бог така е наредил човек да умира. Това е изопачаване на истината. Смъртта е резултат на неразбиране на великите Божествени закони. Като умре някой, това прилича на следното: човек пътува с кола. Колата всред пътя се счупва. Като види, че не може да я поправи, той тръгва пеш; вижда, че може да върви и без кола. Същото става и след смъртта.

Една жена дойде при мене. Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: „Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега.“

Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема.

Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне.

Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят.

Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само е голо съзнание.

Това е адът. След смъртта всеки ще се убеди, че има и друг свят.

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко немощно дете.

Когато човек умре, той още е свързан е тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: „Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр.“

Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях — както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите. Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика. Казвам: „Този брат е жив, не е заминал.“

Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствувате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате.

Някой е заминал. Близките му дават обяд за него. Да дадат обяд, обаче никой не се моли за заминалия. Тогава той идва при мене и ми казва: „Дадоха обяд за мене, но никой не се помоли за мене.“ Трябва да му се изпрати една хубава мисъл. Нашите молитви им помагат. Нашите хубави мисли към заминалите — това е храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят.

Човек, като замине, може да се прояви в известни случаи чрез разни хора. Например, може да се вселява в някого за една година, в други — за две години, за три години, за десет години. А някой път се проявява чрез него за няколко часа. Един пример: двама наши братя от София, когато си заминали, аз бях във Варна. Преди обяд към 10 часа дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине.

Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук на земята. И после горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е. горе те продължават да работят в същото направление, с по-големи възможности и в по-добри условия.

Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот — като дете, като възрастен и като стар.

Пъпката се разцъфтява в цвят. От цветето излиза аромат. Цветните чашки окапват, остава малката семка в плода. Къде са пъпката и цветът? Всичко е в плода. Пъпката е първата фаза, цветът е втората фаза, плодът е третата фаза. В плода е семката. Това има аналогия с човешкия живот.

Светът е пълен е напреднали души от онзи свят, които трябва да се осветляват. В тези духовни събрания около всекиго от вас има много изостанали души от онзи свят, които искат да се повдигнат. Някой път сте песимистично настроени. Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите. За тях тези събрания, молитви и беседи представляват плодни градини и извори. Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му. Той каза: „От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите. Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш.“

От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна.

След заминаването животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност.

Божественият Свят е такава хармония, в която като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен.

Духовният и Божественият Светове са хиляди пъти по-красиви от физическия. Пророците са ходили в онзи свят, но от онова време досега и онзи свят се е променил.