Петър Дънов
Изворът на Доброто (80) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Българските народни песни

Учителят работи години върху българската народна песен, докато възстанови чистотата на мелодията, ритъма и текста. Така той даде няколко образци на народни песни. Веднъж по обяд един брат изпълни няколко от тях. Във връзка с това Учителят каза:

— Българската музика е много оригинална, но в нея има една неувереност, едно скрито колебание. Малцина пеят добре старите народни песни. Има нещо модернизирано в тях. Те са изгубили важни неща.

Българите пеят добре, но им липсва изпълнение. В това отношение трябва да работим. Трябва да се измени съзнанието на българина в музикално отношение. Има някои хубави български песни.

Българската музика се движи в затворен кръг. В нея има голям песимизъм. Българинът си служи с народни инструменти: кавал, гъдулка, гайда, окарина. Българинът не може да се оплаче, че няма музиканти. Народните песни — бунтовнически и старинни, исторически, са имали значение някога. Сега те са отживели времето си.

Сега е нужна песен, която да буди мисълта. Ние искаме да покажем каква трябва да бъде българската песен.

В народните песни трябва да се влее нова идея, като се смени характера на текста. Много от идеите в текста на нашите народни песни са стари, овехтели. В това отношение предстои грамадна работа.

За пример аз избрах две народни песни: „Татунчо“ и „Благословен да е“. Текстът на тези две песни е съвсем отрицателен. Там се рисуват отрицателни характери.

Учителят покани един брат да изпълни тези песни със стария и с новия текст, даден от Учителя, за да се види разликата.

Учителят каза:

— Ще пеете на българина тези песни със стария и с новия текст и той ще види какъв е новият морал.

Старите народни песни са дадени в културата на зимата. Това обновяване на текста на народните песни, което даваме сега, е вече начало на пролетта у българина.