Петър Дънов
Изворът на Доброто (8) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Чистата и нечиста храна

Някои братя отвориха въпроса за храната. Учителят каза:

— Ако ние не знаем как да ядем, как да пием вода, как да дишаме и как да възприемаме храната, ще се спънем. Човек притежава един вътрешен усет, който му подсказва коя храна трябва да употребява и ако се остави на него, ще подбира храната си правилно. Този усет човек може да възстанови в себе си, ако води чист живот.

Защо човек не трябва да преяжда? Защото голяма част от мозъчните енергии отиват в стомаха и мозъкът не може да върши своята работа. Човек като преяжда, изразходва всичката мозъчна енергия за работа на стомаха. В мозъка трябва да има известно количество запасни енергии. Като употребява вегетарианска храна, човек става по-чист. Месото съдържа повече отрови и прави човека жесток и груб. Когато колят животните, последните изпитват страх, който образува в организма им страшни отрови. Хората ядат месото, приемат тези отрови в себе си и в резултат се явяват болестите, особено неврастенията. Една от причините е безразборното избиване на животните.

Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните.

Когато водата възври, в нея става разширение — праната, магнетизмът се освобождава и по-лесно може да се възприеме от човека.

Интересно е как Разумната Природа пречиства водата. Когато се изпарява, като отиде в горните слоеве на атмосферата, водата се разлага на водород и кислород. Така става нейното коренно обновяване. След това водородът и кислородът отново се съединяват чрез електричеството. Водата умира и се ражда, както и човекът, за да се обнови.

Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата благодарност за жертвата, която прави хлябът. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Искам да се жертвам като хляба.“

Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла година.