Петър Дънов
Изворът на Доброто (77) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Относителна и абсолютна реалност

В разговор един брат запита за относителната и абсолютната реалност. Учителят каза:

— Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде — вътре и вън от стаята.

Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното.

Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно.

Ние считаме това, което виждаме за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност.

Онзи свят и този свят са един свят. Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят.

Ангелският свят е по-реален от нашия.

Как е създадена Вселената? Самият този въпрос е неуместен, понеже Вселената съществува. Но като говоря това, разбирам Реалния Свят, а физическият свят е сянка. Ако се говори за създаването на физическия свят, това не е създаване, а проявление. Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н.

Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално.

Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.