Петър Дънов
Изворът на Доброто (75) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Устойчивост

Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота. Така той ни показваше правата посока.

— Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала. Това, което хората наричат „любов“, не е Любов, понеже онези два елемента, които са свързани от нея, се разделят. Там, дето Любовта свързва, разединение няма. Всяко съединение, в което Бог не присъства, не е устойчиво, разпада се. Божествената Любов никога не отпада. Как ще познаете Божествената Любов? Тя образува устойчиви съединения.

Някой казва: „Имах Любов, но угасна.“ Как е възможно тази лампа, която Бог е запалил, да изгасне. Това е невъзможно.

Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е приятел от момента на излизането ми от Бога до момента на връщането ми в Бога.

Любовта, която днес се проявява между душите, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Тя се е приготовлявала от хиляди години. При такова разбиране, вие ще гледате на Любовта като на свещен акт на Живота.

Качествата на Божествената Любов са постоянство и неизменност. Щом човек измени Любовта си към вас, той никога не ви е обичал. Когато някой каже, че Любовта отпада, той има предвид онези временни настроения, които хората неправилно наричат „любов“. Някой казва: „Едно време имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си.“ Не, това не е любов. Това е само някаква временна присадка. Любовта никога не се губи, но токът на Любовта, който минава през човека, може да се прекъсне.

Който разбира законите на Любовта може да възстанови своите първи отношения към нея и отново да я придобие. А който не разбира законите на Любовта, ще съжалява, че я е изгубил. Всъщност, той не я е изгубил, но трябва да възстанови прекъснатия ток.

Като изучавате проявите на Любовта в хората, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче това е привидно, то се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които привидно прекъсват Любовта.

Колкото в по-висока област на съзнанието се качва човек, толкова по-непреривна ще бъде неговата Любов. Ще направя една аналогия: седите в стаята си и гледате през прозореца. В това време приятелят ви минава. Следите движенията му и го виждате до известно разстояние. След малко той се изгубва от погледа ви. Това става, защото вие оставате на една височина. Ако се издигнете на по-високо стъпало, постоянно ще го виждате. Колкото на по-високо стъпало стоите, толкова Любовта ви е по-непреривна.

Ние сме виждали праведни, които водят един разумен живот и после казват: „Не си струва да живее човек така.“ Защо? Защото те не са имали дълбоко разбиране на Живота.

Човек обича някого, готов е да направи всичко за него. Но случва се така, че последният прегаря яденето и приятелят му казва една обидна дума. Тогава онези същества, които са дошли да живеят в тях, си отиват. Тъй Любовта се изгубва, но това е временно, привидно.

Ако чувствата ви са променливи, един ден ще страдате от това.