Петър Дънов
Изворът на Доброто (69) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Писмо до учителя

Учителят получи от една сестра от Франция следното писмо:

В тия дни на изпитания аз съм вътрешно непрестанно с Вас, пълна с Мир и вътрешна Радост.

Ние пеем, молим се и работим в една Божествена Радост, въпреки всичко и имаме дълбоко уважение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам, че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа — Вашата малка дъщеря. Аз чувствам вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам, когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания. Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно.

С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас.

От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели.