Петър Дънов
Изворът на Доброто (57) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Щастие и блаженство

При една утринна разходка Учителят каза:

— Когато всички хора станат щастливи и ние ще бъдем такива. Щом всички хора не са щастливи, нито един няма да бъде достатъчно щастлив. Хората търсят лично щастие, там е заблуждението. Ако целият свят страда, а само един е щастлив, питам, Животът осмисля ли се? Въпросът е, дали този човек, който търси лично щастие, ще бъде щастлив? С други думи, човек става щастлив не когато той гони щастието, а когато щастието го гони.

Не търсете щастието в условията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там с погрешката им. Не търсете щастието в този или онзи човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи.

Съвременните хора искат да внесат в живота щастието, без да разбират законите му. Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство, познаване законите на земята, на твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите на светлината, електричеството и магнетизма.

Щастието не е единствен начин, по който могат да се разрешат задачите на Живота. И животните могат да имат блага в живота си, и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот.

Не търсете щастието на земята, но търсете Блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване.

Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие щастието не може да се намери на земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще.

Блаженството е там, където всички добродетели присъстват. Когато не липсват някои от добродетелите, имаме щастие.