Петър Дънов
Изворът на Доброто (52) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Поезията

Бяхме събрани около нашия обичан Учител. Някои братя и сестри прочетоха работи от български и чужди поети. Стана въпрос за поезията. Учителят каза:

— Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.

Поетът или писателят, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа. Само тя е в сила да подтикне човека към великото и възвишеното в Живота.

Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко.

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.

Според мене истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал.

Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват.

Всеки писател, който пише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. И всеки писател, който пише свещени думи, ръката му ще се благослови. Да кажем, човек е писал нещо; ако написаното даде добър плод, той ще се радва не само в момента, но и след много години. Ако написаното е лошо и причинява вреда, той ще страда.

Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е защото си написал нещо хубаво — като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо — като го четат, чувстваш неприятност.

Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено, когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при кои го човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: „Излез да се проявиш!“ Тогава цялото Небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? Следователно, всеки от вас трябва да се готви за този велик момент.

Толстой е гениален, има вътрешно прозрение. Във „Война и мир“ той изтъква, че не е личността Наполеон, която твори историята, но има други фактори в Природата, които работят чрез него.

Когато нашите поети са писали, небето е било облачно, имало е гръмотевици, т.е. средата, в която са живели е била груба. Затова не са писали мистични работи.

Тагор в Индия е имал мистична духовна среда, за да може да пише такива произведения. Бащата на Тагор е прекарвал всеки ден в съзерцание и размишление. Сам Тагор е ставал всяка нощ и е прекарвал в размишление. Затова е могъл да напише такива мистични работи като „Титанджали“, „Градинарят“ и др.

В България за в бъдеще ще се родят големи поети. Това, което са писали досега, е предисловие.

Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията — вътрешната.