Петър Дънов
Изворът на Доброто (43) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Магическият кръг

Беше ден на ранната пролет, тих и ясен. Слънцето топеше снеговете. Водите отвсякъде се стичаха към долината. Животът прииждаше със своя обновен ритъм.

Ние бяхме с нашия обичан Учител на планината. Три цвята се съчетаваха в съвършена хармония — белите преспи, синьото модро небе и младата зеленина.

Диханието на Вечния оживяваше всичко.

Учителят каза:

— Мислете за Онзи, комуто дължите всичко и когото още не познавате. Трябва да се запознаете с Абсолютната Реалност, с Онзи, който пръв ни обича.

За правилното реализиране на човешките стремежи се изисква дълбоко разбиране на вътрешния Живот. Не знае ли човек как да постъпи с Божественото в себе си, и най-красивите копнежи в него изчезват. Тогава човек няма опорна точка в себе си.

Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно благо.

Обърнете ума си към Бога и нормалното състояние на душата ви ще се възстанови.

Един закон гласи: щом се свържете с Бога, ще приемете Неговите мисли. Докато държат връзката с Разумния Център на Битието, хората могат да бъдат носители на Божиите мисли.

Друг закон гласи: когато мислите за Бога, във вас идва поток от Сили, вие ще приемете Божествената енергия и всичките ви дарби и способности ще се развиват правилно.

Като мислите за Бога, мисълта и Божествените Сили влизат във вас и ви организират. То е същото, както отношението на планинския връх към долината. Като се стопят снеговете на планинския връх, водите слизат надолу и всичко в долината цъфти и дава плод.

Ако човек държи в съзнанието си идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и топлина в сърцето си. Човек трябва да счита тази идея основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради.

Сега мислите ви са разхвърляни, те приличат на разхвърляни халки. А когато дойде мисълта за Бога, тя ще свърже всички халки и ще направи верига от тях. Законът е такъв: ако тази връзка не се прекъсва, от Бога постоянно приижда Живот в човека. Такъв приток трябва да има от Бога постоянно.

На всички сега ви трябва малко повече Сила, която подкрепя Живота. Тя е онази Сила, която изтича от Божественото. На вас ви трябва Сила, която изтича от Божието Веселие.

Човек трябва да се свърже с Бога, т.е. с възможностите на живия Космос. Тогава ще придобие онази Светлина, която носи условията за развитието на ума, сърцето и волята. Само по този начин той може да съгради своя живот и да организира силите си.

Който иска да си създаде характер и да добие ново съзнание, трябва да се свърже с Великия Разумен Свят. Когато човек направи връзка е Бога, неговото Небе ще се пречисти. Стремете се да възстановите тази жива връзка. Държи ли тази връзка, човек ще добие големи познания. Няма ли връзка е Бога, с Учителя си, нищо няма да постигне.

Умът е магическа тояжка. Направете с нея магически кръг около себе си, за да се оградите, как ще го направите? Като помислите за Бога, магическият кръг е очертан.

Щом е във връзка е Бога, човек ще бъда запазен, навсякъде ще бъде безопасно за него. Когато не е във връзка е Бога, навсякъде е опасно за него.

Като срещна мечка казвам: „Бог е в нея.“ Тогава тя не иска да ми направи пакост. Като срещна разбойник — също. В какво седи новото? В Божествената връзка.

Един закон гласи: всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога. Това е закон на Всемирното Бяло Братство.

Тази връзка още не е възстановена. Давайте, път на Божественото в себе си, за да имате Мир.

Понеже сега нямате връзка е Напредналите Братя, с Възвишения Свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Енергията, която идва от висшите светове, остава в низшето ви естество, без да се прояви. Като направите връзка с Бога, тази енергия се използва разумно и мъчнотиите лесно се разрешават.

Друг закон гласи: когато човек има връзка е Бога, той се примирява с Бога. Божието благословение се изразява в това, че то го примирява с всичките му врагове. Каквото и да стане в света, дръжте тази връзка е Великия Център на Живота и не се боите. Каквато мисъл държите за Бога, такива ще бъдете. Щом се усъмните в Бога, ще загубите всички дарби, вложени във вас. При най-големите ви мъчнотии знайте, че Бог е неизменен. Ако зърнете Бога само за момент, нещастията ви ще се стопят като лед. Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. Ако вашата къща изгори, или други страдания дойдат във вашия живот, и ако това може да скъса връзката ви е Великия Център на Битието, вие не сте човек на съзнателния Живот.

Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога. Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените мисли, чувства и желания, той скъсва връзката си с Разумните Същества. Свещените мисли са онази среда, чрез която човек влиза в общение е Великия Разумен Свят.

Унищожи ли човек свещените си мисли и чувства за Бога, е това унищожава най-ценното у себе си, защото само чрез тях влиза в общение с Него. Докато човек пази свещената мисъл и свещеното чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие. Всички мисли и чувства в него са родени от тази мисъл, от това свещено чувство.

Когато не живеем добре, това засяга Бога. Той иска да се изправи една погрешка, понеже като живеем в Бога, ние сме проводници на благата, които слизат от Него. А Бог иска едно благо, като излиза от Него, да се предаде. То трябва да се прояви.

Едно нещо е нужно на човека — да има благоговение към Бога. Като се свързва с Бога, човек разполага с онова, което Бог има. Няма ли тази връзка, ще бъде обикновен човек, нищо няма да излезе от него. Като видиш Господа, животът ти се подобрява, иначе живота ти се влошава.

Това съм опитал, проверил и ви го казвам. Когато човек има връзка е Бога, ще разбира материалния свят, ще се освободи от греха и ще постигне своя идеал.

Всъщност и най-големите грешници са свързани е Бога. Защото някой път изглежда, че човек няма връзка е Бога. Тогава Бог разпуска тази връзка и човек се отдалечава от Него. После тази душа отново поисква да се върне към Бога. И тогава Бог навива този конец на макарата и човек се приближава към Него. Говоря образно. Тази връзка никога не се къса.

Идеята за Бога е най-силната идея в човека, но сега се проявява най-слабо. Тя не е слаба, но чака своето време.