Петър Дънов
Изворът на Доброто (39) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Правилно дишане

Сега, когато Природата се пробуждаше и Силите в нея започваха да текат, Учителят не пропускаше случай да ни въведе в нейния мир. Той ни запознаваше с онези методи на Разумния Живот, които дават възможност на човека да се ползва от нейните богатства и да общува с нея. Тук важи едно правило: колкото е по-будно съзнанието и по-просветено, толкова по-пълно се ползва човек от условията, които Природата дава.

Една сутрин Учителят засегна въпроса за правилното дишане.

— Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на Живота, е въздухът. Всеки човек трябва да разбира законите, на които той се подчинява. Под правилно дишане се разбира човек да почерпи всичката енергия, която се съдържа във въздуха. Мога ли да направя това, аз съм свършил известна работа и ще бъда радостен.

При дишането трябва да спазваме следното правило: да обичаме въздуха и да му се радваме. Само тогава можем да приемем благата, които той ни носи.

При издишване не трябва да се оставя в белите дробове въздух. Всички болести се дължат на това, че човек оставя голямо количество въздух в белите си дробове при издишването.

Ако дишаш по-малко, скъсяваш живота си. Ако дишаш повече, животът ти се продължава. Който диша бързо, умира по-скоро. Туберкулозният прави 20–25 вдишки в минута. Един здрав човек трябва да прави три вдишки в минута. Има хора, които правят една вдишка в минута. Има адепти, които могат да правят една вдишка на 20 минути, а някои и на един час.

Който иска да развие търпение, трябва да диша дълбоко. Колкото по-дълго време задържа човек дишането си, толкова по-голямо търпение има. Като диша правилно, човек се освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му.

От въздуха човек приема, освен кислород, още и жизнена сила — прана, и идеи. Това става като спазва известни правила.

Препоръчвам ви дълбокото дишане. Отправете ума си към Бога и започнете ритмично да дишате. Когато вдишваш и издишваш, изговаряй една формула или молитва. Това усилва възприемателната способност на човека към по-дълбоките сили, скрити във въздуха.

Ще благодарите на Бога. Този въздух е даден от Него. Бог трябва постоянно да влиза във вас и вие трябва да влизате в Него. Като приемам въздуха, Бог се разкрива на мене и като издишвам, аз се разкривам пред Него.

Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта.

Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1 /5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот.

Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат.

Щом дойде пролетта, всяка сутрин излизайте на разходка на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час на ден. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаята.

Има много начини за дишане. Дишането трябва да става и през двете ноздри едновременно, но може да става и през едната ноздра.

Ще ви дам едно упражнение: приемате въздуха през лявата ноздра за 15 секунди, задръжте го 40 секунди и издишвайте го през дясната ноздра за 15 секунди. Като дишате през лявата ноздра дясната ще бъде запушена и обратно. При задържане на въздуха двете ноздри ще бъдат запушени. След това ще приемете въздуха през дясната ноздра и ще издишате през лявата.

Искате ли да станете поет, дишайте. Истинската поезия зависи от правилното дишане. Както дишате, така и ще пишете.