Петър Дънов
Изворът на Доброто (36) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Психичните причини на болестта

При един обеден разговор стана дума за причините на болестите. Учителят каза:

— Когато храната се задържа дълго време в стомаха, без да се смели, образуват се отровни вещества — токсини, които се разнасят по целия организъм и тровят кръвта. Същото е и със сърцето. Когато в него има натрупвани, непостигнати желания, те не могат да се асимилират и се създават астрални токсини. Същото става и когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира; те остават дълго време в мозъка и се образуват ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условия за развитие на микробите — носители на разни болести.

Законът е такъв: добрият живот прави кръвта чиста. Когато човек внесе една нечиста мисъл в ума си или едно нечисто чувство в сърцето си, загубва се чистотата на кръвта. Нечистите мисли и чувства създават болестите.

Смущенията парализират ума, сърцето и тялото. Едни болести се дължат на умствени смущения, други — на смущения в чувствата. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат черния дроб, кръвоносните съдове, сърцето и др. Смущенията пък произтичат от безлюбието.

Изпадне ли човек в ревност, съмнение, подозрение, гняв и отрицателни състояния, той трябва да намери методи да ги трансформира. Иначе ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си постави една положителна мисъл или чувство, които да ги неутрализират и трансформират.

Всяко неразположение на духа се отразява върху здравето. Ученикът трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, духовен или умствен характер.

Когато хората загубят Любовта си, хваща ги туберкулоза. Причините на всички болести, недъзи и несрети в живота са духовни. Ако искате да бъдете здрави, поддържайте в ума си положителни мисли и в сърцето си добри чувства.

Причините на много болести се крият в подсъзнанието. Те са остатък от вашето минало, с което трябва да се справите.

Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг изгуби син или дъщеря и не може да забрави загубата. От често повтаряне на мисълта за загубата зрението постепенно отслабва. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките.

Има болести, които се дължат на безлюбието. Други болести се дължат на невежеството, на неспазване елементарните хигиенични правила. Някои болести се дължат на това, че човек не обича Истината, служи на лъжата, а други са резултат на разни притеснения.

Изобщо, болестите се явяват при понижаване вибрациите на организма и той става податлив на болестите. Тогава всяка външна малка причина може да причини болести.

Правилото гласи: за да се справи организмът е болестите, трябва да се повишат вибрациите му.

Помнете: всяка болест е последствие от извършено престъпление или в миналото, или в настоящето. Днес, вместо да се намаляват, болестите се увеличават. И това ще продължава дотогава, докато хората дойдат до съзнанието да търсят причините на болестите и да ги отстраняват.

Един познат ми разправи следната опитност: „Десет години бях сърдит на майка си и на баща си. В това време на врата ми излезе един цирей, с който се разправях дълго време. Едва се затвори, излезе друг. И така цели десет години се мъчех с тези циреи. Когато се освободих от тях, примирих се е родителите си.“ В случая енергията на омразата се е събрала в материята на цирея и е излязла навън.

Ревматизмът, например, освен чисто физически причини, има и психически. Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести. Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист, ревност и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма.

Болестта може да се появи тогава, когато човек не се е примирил е някой заминал отвъд. Един свещеник дойде при мене болен. Беше много изплашен. Казах му, че има близък умрял, с когото не са живели добре: „Тази болест се дължи именно на този твой близък.“ И той ми изповяда, че е бил майка си и тя умряла. Посъветвах го да се примири с майка си и болестта ще мине. „Как да се примиря с майка си?“ — попита ме той. „Ще се изповядваш пред Бога и пред майка си, че не си направил добре.“

Болестите са възпитателно средство на Природата. Тя предава на човека известни уроци. Жестоките, грубите хора, като боледуват, стават по-меки. Болестите правят човека мек, деликатен. След всяка болест иде едно малко подобрение в характера на човека.