Петър Дънов
Изворът на Доброто (34) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Великата среда

Учителят говори:

— Целият свят е създаден само от Любовта. Всичко видимо, което съществува, е израз на онази велика Любов, на онези велики възможности, които очакват човешкия уми сърце, душа и дух. Квасът, началото на всичко в света е Любовта. Тя е първичната вечна среда, в която живеем всички.

Някой запитва:

— Защо хората нямат Любов?

— Не че нямат, хората живеят с Любовта. Тя е онова, което изпълва всичко. Тя царува навсякъде в света. Първият акт в света е Любовта. Ценният плод, който събужда човешката душа, човешкото сърце е Любовта. Всички живи Същества, от най-малките до най-големите, се движат в Божията Любов. Така се движи целият всемир.

Зная кой движи всемира.

Кога човек се изказва тихо, спокойно? Когато това, което иска да каже, е хубаво. Най-хубавите неща се изказват на ухото, никой да не ги чуе. Тихият глас на Природата представлява външната проява на Бога. Светлината говори тихо, защото носи Любовта в себе си. Можете ли да изострите слуха си така, че да чуете какво ви говори Светлината? Познавате ли нейния език?

Любовта прониква и обхваща всичко. Тя никога не се отлъчва, нито се излъчва, нито влиза, нито излиза.

Често казват: „Изгубих Любовта си.“ Не се лъжете. Онзи, който казва, че е изгубил Любовта си, никаква Любов не е имал. Любовта не се губи, нито се придобива. Заблуждение е да казваме, че придобиваме и изгубваме Любовта. Как ще придобиеш това, в което живееш? Как ще изгубиш това, в което си потопен? Думите „придобих“ и „изгубих“ трябва да разбираме в друг смисъл. Придобих — това значи, че си дошъл в съгласие с Бога. Изгубих — това значи, че си дошъл в разногласие с Бога. Казваш: „Аз не вярвам.“ Ти и да вярваш, и да не вярваш, земята те носи, въздухът те поддържа. И да вярваш, и да не вярваш, ти си потопен във Великата Вечна Среда — Любовта — Бога.