Петър Дънов
Изворът на Доброто (25) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Ученикът

При други случаи Учителят каза за ученика:

— Да живееш като душа — това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ.

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни.

От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат.“

Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта.

Някой попита:

— Какво ще прави човек като стане съвършен?

— Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа.

Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто.

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди — човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.