Петър Дънов
Изворът на Доброто (2) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Дом Темелков — последната пасха

И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.

Лука, 22; 7–13

Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето. Учителят възлизаше с отмерени и ритмични стъпки.

Някаква важна работа извършваше той в дълбоко мълчание.

Четиридесет и два пъти възлезе Учителят на планината.

Движенията в материалния свят, проникнати от Духа, имат магическа сила.

Когато разрушенията засегнаха града и страхът, паниката и ужасът обхванаха хората и легнаха като тежък похлупак, Учителят каза:

— Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си е Бога, да излезем.

Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: „Тука няма въздух и слънце — да излезем“.

Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците — Темелко.

Учителят създаде тук малък свят, над които небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.

В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията. Това е отразено в разговорите „Изворът на доброто“.