Петър Дънов
Изворът на Доброто (17) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Крайният предел

— Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието.

Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел.

Трябва да минете през две положения — най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език.

Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота.

Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята.

Ангелите се доближават до Бога чрез радостта.

Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи.

Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето.

Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство.

Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.