Петър Дънов
Изворът на Доброто (15) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Смисълът на страданията

В много беседи и разговори Учителят засяга въпроса за страданията, като разкрива техния дълбок вътрешен смисъл. В онези дни особено се чувстваше нужда да се хвърли светлина върху този въпрос. Когато бъдат разбрани страданията, човек по-лесно ги понася и приема благото, което те носят. Учителят рече:

— Страданието не е наказание. То се дава за поучение. На думата „наказание“ ние даваме друго тълкувание. „Наказание“ значи: „Казвам му да разбере“.

Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо.

Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек.

Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене. Великите хора са минали през големи противоречия. Това не ще каже, че великите хора са имали само страдания. Те са минали през такива радости, каквито обикновените хора не познават.