Петър Дънов
Изворът на Доброто (13) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Войната

Днес в следобедния разговор се отвори въпрос за войната. Изказаха се няколко братя и сестри. Учителят каза:

— Какво нещо е войната? Гняв Божий върху синовете на непокорството. Това значи: когато хората направят много престъпления, тогава се дава власт на Марс и почват войните, т.е. ликвидацията на кармата става чрез страданията на човечеството.

Някой намират, че е невъзможно човек да се отрече от баща си, от майка си и от себе си, за да служи на Бога, както казва Христос. Сега не карат ли хората със закон да се отрекат от близките си — баща, майка, жена, деца и да отиват да се бият? Ако доброволно не направите жертва, ще ви я наложат насила отвън. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили са се събирали, както водите пред бентовете. Напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се е събирала у хората, крие големи опасности. Тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. След това се оправдават с външни причини. Със сегашните технически средства за воюване — земни, водни, въздушни и подводни — се горят толкова материали: газ, масло, бензин! Това е прахосничество. Природата е строго определила колко може да се използва от тези блага, които тя дава. И като прекаляват с прахосване, тя строго ги наказва. Човечеството ще понесе последствията на прахосничеството на тези горивни материали.

Хвърлят бомби върху беззащитни градове. Тези войни са небивали! Този терор е небивал в историята — нападението на един град е две хиляди аероплана, е бомби от голям калибър. Никой няма право да отнема на човека това, което Бог му е дал! Ако ти имаш един прозорец, през който гледаш Божията светлина, никой няма право да ти отнема тази светлина.

Когато двама родни братя се скарат и си дърпат косите, това не е по желанието на майката и бащата. Също така, когато народите се бият днес, това не е по волята на Бога.

Искат да оправдаят идейно войната като казват, че това го правят за народа. Обаче тези, които воюваха в миналото за народа, какво направиха? Египет, Сирия, Вавилон, Рим бяха велики. Те воюваха, какво направиха? Нищо.

Има една клика, която фабрикува оръжия и отваря войни. Като се свърши оръжието, идва мирът. После пак фабрикуват оръжие. Че милиони хора стават пушечно месо, за тях това няма значение!

Някой казва: „Да няма войни!“ Не, войните са резултат. Ние казваме: За да няма войни, трябва благата да се разпределят правилно, справедливо. Докато хората не се подчиняват на Божествения закон, войната ще съществува. Ако изпълняват Божественият закон, никога няма да воюват.