Петър Дънов
Изворът на Доброто (125) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Любов без външен стимул

Към края на лятото излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни. Разположихме се в малката хижа под връх Острица. Сутрин рано излизахме на върха, където посрещахме Слънцето и правехме утринна молитва и упражнения. Започваше новият ден — ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния.

На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук — Мира и Светлината не бяха напуснали Земята. Докато човечеството късаше безразсъдно връзките си с Божия разумен свят, Учителят пазеше свещената връзка, която може да спаси човечеството — връзката си с Бога.

Като говореше на нас, събраните тук около него, той говореше на човечеството — сегашното и бъдещото. Неговият поглед — дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена.

Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето — Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони.

— Искате ли да се освободите от старото — приемете Любовта.

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте, без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества — грозни и красиви, малки и големи.

Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича, без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

Ти казваш: „Никой не ме обича.“ Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече.

Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.“ Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.“ Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.“ Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал.

Ако си в съгласие е Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие е този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

Казано е: „Не съдете.“ Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

Който има Божията Любов, той дава, без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.“ Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.“ Тогава ти си търговец.

Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това?