Петър Дънов
Изворът на Доброто (121) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Пътят на силния

Великият Божествен Живот ни обгръща отвсякъде и ни прониква. Учителят умееше с прости думи да напомни за него, да разкрие неговото присъствие. Само когато човек има него за образец, може да вземе правата посока в живота. Тогава той решава добре задачите, инак ходи в тъмнина и постоянно среща препятствия на пътя си.

— Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието.

Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която ще плащаш.

Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар.“ Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш.

Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и е Божията благодат, която иде от Него към вас.

Казваш: „Искам да отида при Господа.“ Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се е този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.“ Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе.

Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя“ Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място. А вие почвате борба със злото и всякога сте бити.

Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта.

Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта!

Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата «Царският път на душата»“. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта.

Да обичате врага си — това е геройство. Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си.

Да кажем, говорили сте лошо за някои хора. Как ще изправите това нарушение? Ще им направите някоя услуга.

Само силният може да прощава. Това Учение не е за слабите и малодушните, а за силните.

Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено. Майката обича детето си и то я обича. Да обичаш врага си — това е достояние на малцина.

Силна Радост е тази, която поглъща скръбта, силна Любов е тази, която поглъща омразата. Ако Любовта у вас не може са стопи омразата, каква Любов е тя? Ако доброто у вас не може да стопи злото, какво добро е то?

Умен човек е онзи, който може да смени омразата с Любовта. Ако свекървата ви е лоша, опитайте се да я възпитавате и учите, да й станете професор. Тя ви е дадена като задача. Ще я учите. Ще я туряте в огън с 35 милиона градуса да се стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг ще ви стане приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън да се стопи и пречисти.

Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Защото врагът със Силата на Любовта се обезсилва и капитулира.

Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени.

Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре.“

Писанието казва: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки.“

Всеки, който се примирява без Любов, прави престъпление.

Някой ви дължи десет хиляди лева. Кажете си: „Мога ли в името на Любовта да простя на този човек десет хиляди лева и да ги забравя?“ Ако искате да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня да изгори. Направете опита, без да се колебаете.

Някой иска да влезе без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно.

Ще влезете в огъня, ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, огорчения и обиди и ще излезете от огъня пречистени.