Петър Дънов
Изворът на Доброто (117) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Малките братя

Учителят изучаваше растенията и животните с голяма обич. За него те бяха живата книга на Природата. Понякога той изказваше странни и необикновени мисли за тях.

— По-разумен свят от този хората не могат да си представят. Защото в създаването му са взели участие Разумни Същества.

Каква е разликата между един плод орех и едно орехово дърво? Дървото се е проявило, а орехът не е проявил още заложбите си.

Такова е състоянието на животните. Те са още непроявени в сравнение с човека.

Един брат запита:

— Какво може да се каже за факторите на еволюцията?

— Някои приемат главно външните фактори: естествен подбор, борба за съществуване и пр.

Друг брат каза:

— Според спиритуалистите, има и вътрешни еволюционни фактори. Учителят каза:

— Противоречието произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други — само вътрешното. Ако гледаме вътрешното и външното проявление, ще дойдем до правилно разбиране. Самият подбор, който съществува в Природата, се ръководи от Разумните Сили. Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори.

Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание. Когато чукате някой камък и го натрошавате, той в своето подсъзнание изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение.

Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание. И пеперудата си има умение. Когато духа вятър или вали дъжд, тя каца под някой лист, за да запази крилата си от дъжда или от вятъра.

Има връзка, взаимодействие между човека и растенията. Като вляза в един двор, по формата на ябълковите дървета ще съдя какви са жителите на този дом. Ако хората имат някакви недостатъци, ще ги имат и ябълковите дървета.

Ако сте чувствителни, можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Някой от вас има добро разположение; минава покрай едно тъжно растение, изведнъж разположението му се изменя. Причината не е във вас, а в растението, в цветето, покрай което сте минали.

Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и разположението ви ще се върне.

Аз съм казвал, че ароматът на цветята е тъгата им. Но това е на земен език. Всъщност, ароматът е най-красивият език на цветята. На него говорят те.

Седя край някой кошер и виждам, че излизат повече пчели навън, а по-малко се връщат. Значи времето ще се развали, но в момента е добро. Броя в течение на десет минути колко влизат и колко излизат и вадя заключение. Пчелите са добри метеоролози.

Котката е отличен барометър. Като се запали печката, ако котката се обърне с гръб към нея, значи времето ще се развали. Идва студ, макар в момента времето да е добро. И според разстоянието до печката може да се съди за степента на застудяването, което иде.

И паяците разбират от времето. Когато времето ще бъде хубаво, паякът застава в центъра на паяжината. А когато се разваля, скрива се някъде настрана.

Правил съм опити и с растенията, и е животните.

Има някои паяци много упорити. Гледам един паяк в стаята хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата.“ Той казва: „Аз толкова време съм чакал, хванал съм я, не искам да я пусна.“ Чета мисълта му. Казвам му: „Пусни я, иначе ще изхвръкнеш от стаята.“ Някои паяци, като възприемат мисълта ми, съгласяват се, а друг е упорит и казва: „Ти не си божество, кой си ти?“ Казвам му: „Аз съм паяк по-голям от тебе.“

Правих един опит във Велико Търново с оси. Турих на дупката на осите пита и се отдалечих на десетина крачки. Те ме намериха и започнаха да се въртят около мене. Аз отидох и отпуших дупката им. След малко пак запуших дупката и пак се отдалечих. Те пак ме намериха. Аз пак я отпуших.

Веднъж срещнах змия на пътя и й казах: „Отстрани се от тук, ако те видят други ще те убият.“ Змията се отдалечи.

Веднъж минах по едно планинско място, дето имаше каракачани — овчари. Цялото стадо се устреми към мене. Каракачанинът се уплаши да не отиде стадото след мене. Аз трябваше да го успокоявам. Казах му: „Много са умни твоите овци, много добра порода са.“ Овците ми казаха: „Докога ще се измъчваме, докога ще ни вземат агнетата, кожите ни, докога ще търпим всичко това?“ Казах им нещо. След това овците се успокоиха и започнаха да пасат кротко. Един брат запита:

— Какво им казахте?

Учителят замълча малко, след което продължи:

— Животните възприемат човешката мисъл. Може да правите опити. Една зима, във Варненско, виждам голямо ято, стотици патици идат. Пращам им мисъл да идат навътре в морето. И те отидоха. След половин час им казвам: „Има нещо хубаво за ядене на брега, елате.“ И те се върнаха на брега.

Всички минерали, растения и животни са школи, през които човешкият дух е минал и се е учил. Тези школи наричаме червеи, птици, млекопитаещи и пр.

Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минавали през минералното царство? На минералите е написано името на Висшите Същества, на серафими и херувими. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на другата група от ангелската йерархия.