Петър Дънов
Изворът на Доброто (111) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Безкористие

Тази вечер от ливадите се върнаха косачите. Те бяха обгорени от Слънцето, оживени и радостни. Повечето от тях бяха братя и сестри, отишли да помагат на стопаните. Те работеха няколко дни, докато се прибере сеното. След вечерята стана дума за новите форми на труда. Учителят каза:

— Човек трябва да внася най-чисти мисли в производството на храната, облеклото и другите произведения. Искате ли да направите къща, повикайте хора, не само майстори по строеж, но и добри по характер. През време на работа да не кажат нито една лоша дума и да нямат лоши мисли. Защото иначе ще влезе отрова в къщата. Тогава от лошите влияния няма да се освободите.

В бъдеще тези, които приготвят хляба, трябва да имат светли идеи, които да вложат в него. Ако земеделецът приложи това в своята работа и нивата ще даде повече и по-добър плод. Ако житото е отгледано е Радост и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен и ще внесе в човека идеи.

В бъдеще, ако искаме да въведем нормално възпитание в света, когато се гради училище, трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори за направата на сградата, чиновете, масите и всички други пособия. Като казвам най — добрите майстори, не разбирам само майстори в занаята, но разбирам и добри хора.

Хората казват: „Столовете, масите може да ги направи кой да е“. Досега те са правени от кого и да е и виждаме какво възпитание имаме. Всяка работа, вършена без Любов, е горчивина. Недоволството създава горчивината.

Днес в основата на производството лежи човешката алчност. Какво ще кажете за обувките, които носите на краката си? Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено. Каква мисъл е внесъл онзи, който е одирал кожата на животните, както и онзи, който е щавил кожите? Едните са внесли своето недоволство, че трудът им не се заплаща добре, другите са вложили желанието за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки? Онова, което е вложено в тях — лошите мисли и чувства на онези, които са ги изработили. Няма да се мине много време и тези обуща ще ви причинят някакво нещастие.

Лъскави са обущата, но те носят нещастие на човека.

Освободете се от обувки или дрехи, изработени от недоволството на човека. Ще кажете, че това е суеверие. Не живейте в невежество, което носи нещастие на хората.

Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания. Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят.

Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и е този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание.

Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него.

Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на Разумната Природа. И колкото и да ги отричате, те оказват своето въздействие.