Петър Дънов
Изворът на Доброто (105) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Краските

Всяко живо Същество, всяко цветенце, всяко плодно дръвче е носител на известна Сила на Природата. Като ги обичаш и като ги отгледаш, ти възприемаш това, което те носят. Учителят използваше всяко нещо за нагледно обучение и възпитание. През време на разходките и екскурзиите, като спираше вниманието върху растенията, животните, скалите, облаците, той имаше предвид идеята, която Природата е вложила в тях, т.е. Божественото, което в даден момент се проявява. Него Учителят използваше като най-естествен подтик, за да го събуди в нас. През пролетта почти всеки ден излизахме с него из околностите, сред пробуждащата се Природа. Веднъж, като посочи огрения от Слънцето свят наоколо, Учителят каза:

— Краските са най-голямото благословение. Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия Свят. Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат. Розата придава мекота. Ако искаш да имаш мекота, отглеждай рози. Всяко цвете придава различни добродетели. Лалето учи човека на правилата на даването — колко трябва да даваш. Който иска да бъде силен, да възприема от лилавата, виолетовата краска. Тя е израз на сила. Синият цвят носи вяра, жълтият — мъдрост. Заленият носи живот, здраве. Портокаленият носи индивидуалност. Червеният носи живот и подвижност.

Човек трябва да гледа небето — синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни.

Учителят показа незабравките, които растяха между тревата около нас, и каза:

— Развивайте вашата вяра. Използвайте всички блага, които вярата ви дава. Наблюдавайте краските на цветята и вижте коя краска какво влияние има върху вас. Краските съществуват и в човешката аура. За онзи, който вижда, цветът на омразата в човешката аура е черен.

Природата лекува с цветовете. Който има въображение и усет към краските, може да се обновява чрез тях. И то не само с тези от физическия свят, но и е краските на умствения свят. Това става така: като се концентрирате, ще си представите някоя краска, например червената, в най-чистия й вид, ще се потопите в нея, ще си представите, че върху вас се излива душ от червена светлина и вие сте облени от този душ. Чрез червената светлина ще получите жизненост. Същото ще направите е жълтата краска. Тя обновява мисълта, ума. Синият цвят внася успокоение, мир. Например развълнувани сте, обезнадеждени, смутени — гледайте синия цвят на небето. Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления — почивка, растеж. Чрез виолетовия — духовна мощ, духовна сила.

Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове — друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави — живот.

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите — индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите — растеж, развитие — човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата — сила, употребена за благото на другите.