Петър Дънов
Изворът на Доброто (104) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Песните на Учителя

Учителят отделяше изключително внимание на музиката. Песните придружаваха всяка наша работа, ние всякога пеехме. Денят започваше с музика и свършваше с Музика. Всяка беседа на Учителя започваше и свършваше с песни. Музиката беше за Учителя среда, необходима като въздуха. Пеехме общо, едногласно или хорово. Понякога солисти изпълняваха песни на Учителя.

Върху музиката Учителят работеше постоянно. Изучаваше тоновете, гамите, модулациите, ритъма, тяхното Въздействие и изразна сила. Посочваше ни значението и смисъла им в разумния Живот. Той превеждаше един висш Живот на езика на музиката. Когато Учителят донасяше цигулката си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес. Той отваряше голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка. Всяко движение на Учителя беше красиво, изящно, пълно с внимание.

Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля. Тъй едно голямо музикално богатство остана незаписано.

Учителят създаваше пред нас песен върху текст от него или почваше с малък мотив — един, два такта и мелодията се развиваше просто, раждаше се нова песен. Друг път, като вземаше повод от състоянието на някой ученик, в отговор създаваше малка мелодия, която имаше магическата сила да трансформира това състояние.

Обикновено Учителят даваше завършени песни, съвършени музикални творби, на които не можеше да се прибави, нито отнеме. Учителят даваше новите песни в клас или пред група ученици, от които другите впоследствие ги изучаваха. С каква обич се отнасяше Учителят към всяка нова песен — като към скъп, очакван гост. Тази обич се предаваше и на учениците. Такъв е законът.

Учителят пееше вдъхновено. Гласът му дълбок, проникновен, имаше богати, неизчерпаеми възможности. Той можеше да предаде всички оттенъци на чувството и мисълта. Застанал прав, със затворени очи, Учителят понякога придружаваше пеенето си с красиви изразителни движения. Той беше недостижим изпълнител.

Учителят насърчаваше всички да свирят и пеят. И почти нямаше между учениците такива, които да не свирят на някой инструмент или поне да не пеят.

Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните песни, които дълго време беше пазил — свещени песни. Той ги пееше или свиреше, показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги запишат и предадат на учениците. Все в това време той даде много концерти, художествени песни, богати мелодично и модулативни. Това са образци на новата музика. В някои разговори той е дал обяснение за законите, върху които те са построени. Музиката беше любима тема на нашите разговори с Учителя:

— Нашите песни, песните на Бялото Братство и след хиляди години няма да се изменят. Песните „Светъл ден“ или „Изгрява Слънцето“, например — всякога ще има светъл ден и всякога ще изгрява Слънцето. Песента „Аз ще се подмладя“ не е измислена. Този мотив съществува в Природата. Съществата в Божествения Свят го живеят.

Една сестра попита:

— Те как го живеят?

— Като го живеят, те го пеят.

Нашите песни ги има горе и оттам са свалени. И ние като ги пеем, Възвишените Същества идат и ни поддържат. При нашите песни ние отиваме при тях и те идат при нас. Всяка наша песен е снета отгоре, по песните, които съществуват в Божествения Свят.

Всяка наша песен е построена по плана на висшите гами, които съществуват горе. И ако ние тука, при пеенето или свиренето съвпаднем със същинския характер на небесните песни, които са снети, ще получим благословение от Божествения свят.

Когато човек пее с чистота, с Любов, с пълна хармония между ума, сърцето и волята, насочени и трите към Божественото, тогава именно се свързваме с ритъма на небесните песни, от които нашите са взети. И тогава получаваме Божествената струя — Благословението.

Тези Божествени песни вечно се пеят горе, там вечно звучат. Чрез тях се създава и гради Вселената. Моцарт, Бах, Бетховен и пр. в своите композиции са свалили малка част от онова, което е на Небето.

В бъдеще материали за опери ще се вземат от нашите песни и от някои паневритмични упражнения. После, за оперите ще се вземат сюжети от живота ни на езерата, от живота на Изгрева и пр. В тях ще се преплитат нашите песни.

Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък.

В нашите песни не се говори за минало, а за настояще.

Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето“ е мажорна, а „Махар Бену“ започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле. Песента „При всичките условия на живота не губи своя мир“ е за солово пеене. При изпълнение на тази песен се иска патос.

В музиката важи същият закон, както и при скъпоценните камъни: някои камъни са образувани при голямо налягане и голяма топлина.

Трябва да дойдат хора, които да ценят песните. Един скъпоценен камък невежите ще го оставят и ще кажат: „камък“. За да оцени човек музиката, трябва да я изпее и да я изслуша, когато другите я пеят. Това не е нещо, което само теоретически може да изучаваш.

От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд — друго. Някой пее „Изгрява Слънцето“, но не я пее както трябва. Когато изгрява, трепти сърцето на Слънцето. То гледа да даде нещо на всяка тревичка, на всяко камъче, всички са доволни от него, а ти пееш тази песен по обикновен начин, без да изразиш това.

Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски“ съм дал в 1888 в с. Хотанца, преди да ида в чужбина.

Има още песни, които съм дал и които не са изнесени. Песента на „Блудният син“ съм свирил само няколко пъти. Учителят замълча и след това изпя една нова песен:

„В зарите на моя живот аз рано се пробудих и Слънцето посрещнах. То ми донесе радостната вест, че Бог ме люби.“ След това Учителят продължи:

— Тая песен е вътрешна, много свещена, мистична и затова не е за широк кръг.

След това Учителят изсвири една нова песен на цигулка и каза:

— Тая песен значи следното: Всичко в Живота е възможно, когато знаеш как да го направиш.

Песента е път, по който трябва да се изправя Животът.

Днес ние сме най-музикалното общество. Никъде няма толкова нови песни, колкото ние имаме. Ние сме едно духовно общество, което има нова музика.

Едни песни помагат на ума, други — на сърцето, трети — на волята.

Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият — класик, третият го наричам Моцартов тип — на жизнерадостната музика. После дойде класикът. Когато отивах при него на урок, той ми свиреше.

На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика.

Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза:

— Трябва да се знае как да се предават нашите песни на децата, по кои методи. Трябва да се събудят вътре в човека музикални състояния, тогава хората ще дадат прекрасна музика. Методът при предаване песните на децата е следният: първо, чрез подготовка трябва да оживее Природата за децата и тогава да пеят. Какво ще пее за реката, за извора, за черешата и пр., когато те не се оживели за тях. Те трябва да оживеят.