Петър Дънов
Изворът на Доброто (101) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

За расите

На една утринна разходка се повдигна въпросът за расите. Учителят каза:

— Има седем раси. Всяка раса се отличава с нещо особено. В черната раса преобладава чувството. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът за първи път се явява в черната раса. Сегашните негри са изродени потомци на своите деди.

Атлантската раса — това са били хора много груби, на насилието, на силата. Жълтата раса и американските индианци са потомци на атлантската раса. Жълтата раса се отличава със силно развити скули.

Черната раса се отличава с дебели устни.

Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система. Те са много енергични.

Бялата раса се отличава с хубаво закръглено чело.

Източните народи имат въображение, а западните — аналитичен ум.

У англосаксонските народи преобладава мъжкия елемент, у славяните и латинските народи — женския.

Бялата раса е на ума, а Шестата раса, която иде, ще бъде раса на Братството и на Любовта.