Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Изворът на Доброто
Последните думи на Учителя Петър Дънов - Година
- 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2023)
Издание:
Заглавие: Изворът на Доброто
Издание: второ
Издател: Издателска къща „Кибеа“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2002
Тип: религиозен текст
Националност: българска
Печатница: „Балканпрес“ — София
Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев
ISBN: 954-474-315-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809
История
- —Добавяне
Възлюбленият на човешката душа
Тази сутрин бяхме излезли с нашия обичан Учител на най-високия връх и тук наблюдавахме в ранната утрина далечните планини. Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели. Ние се чувствахме близки с тях и бяхме благодарни, че те съществуват. В низините лежаха мъгли и скриваха земята. А горе в спокойното ясно небе върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето. В настаналото безмълвие един брат попита:
Учителю, що търси, за какво копнее човешката душа в своите най-свещени стремежи?
Учителят каза:
Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш — в твоята мисъл е Бог.
Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот — все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката душа е само Бог. Бог — това е вътрешният копнеж на човешката душа.
Когато имаш страдания, скърби, неволи — това е един напор на душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви.
Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи: — Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек години чака, за да го посети Бог.
Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас?
Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ на Бога, той се стреми към Бога. Всички хора търсят този свещен образ.
Вие казвате: „Защо съществува Любовта между хората?“ Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия на другите видове любов.
Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: „Искам да ям.“ Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран е Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога.
Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под „осоляване“ разбирам вътрешно хармонизиране в човека.
Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може.
За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога. При общественото разбиране човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото — той работи от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл.
Любовта към Бога е наука за Възвишените души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. Който люби Великия, Великото творческо Начало и Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде.
Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запазят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги!
Любовта към Бога това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин.
Животът на земята има само един смисъл — познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето — в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада — там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка.
Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно да превърне страданията в радости. Иначе вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно. Казано е: „Няма да оставя да видите изтление.“ Това е опитността на онзи, който обича Бога.
Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас.
Някой казва: „Не искам да страдам.“ Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат по магически начин.
Докато Любовта е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъствува. И обратното — дето не е Любовта и Майката я няма.
Един закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат.
Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага. А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме.
Всички искат да бъдат разбрани и обичани от хората. Докато искат това, ще страдат.
Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога.
Личност има само онзи човек, който обича Бога. Само той е личен. Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание. Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика. Като любите Безграничния, влизате в Свободата.
Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича „хилядолистник“. Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си.
Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога.
Любовта към Бога — това е ново схващане. Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива.
Трябва да се образуват следните четири връзки:
Първата връзка е от Бога към хората. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога.
Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничния, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.
Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура.
Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи да обичате целия свят, всичко живо.