Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Изворът на Доброто
Последните думи на Учителя Петър Дънов - Година
- 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2023)
Издание:
Заглавие: Изворът на Доброто
Издание: второ
Издател: Издателска къща „Кибеа“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2002
Тип: религиозен текст
Националност: българска
Печатница: „Балканпрес“ — София
Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев
ISBN: 954-474-315-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809
История
- —Добавяне
Истината
— Който е познал закона на Любовта, той е познал една трета от Реалността.
Който е познал закона на Мъдростта, той е познал две трети от Реалността.
Който е познал закона на Истината, той е познал пълната Реалност. Тогава човек става маг и може да постигне каквото пожелае. Това може да вземе магическа пръчица и да разреши всички мъчнотии в живота.
Едни хора са в първата фаза на Живота — Любовта. С нея трябва да се почне. Други са във втората фаза на Живота — Мъдростта. Много малка част са в третата фаза на Живота — Истината. Човек ще страда докато не разбере законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
Що е Истина? Истина е това, което прави Любовта и Мъдростта достъпни, понятни за човека. Да казваш погрешките на хората, това не е истина. Истината възкресява. Това, което внася горчивина и смърт, не е истина. Това, което дава свобода, то е Истина.
Човек, който няма Истината в себе си, ще се ражда и умира. Вие сте знаели едно време Истината, но сте я забравили. Тя е във вашите думи. Научете езика й. Докато не научите езика й, тя не може да ви говори. Тя може да говори само на онези, чиито сърца трептят от Любов и чийто ум е пълен със Светлина. Когато сърцето на човека е раздвоено и умът му е помрачен, той не може да разбере Истината.
Един брат запита:
Какво значение има изключването на лъжата от човешкия живот?
Човек, който лъже, поврежда себе си. Никой не е напреднал с лъжа. Тя е единственото нещо, което не печели. Ще приведа една аналогия: ако на един човек дадеш фалшиви пари и на тебе ще платят с такива. Така че, с лъжата човек уврежда на себе си. Онзи, който лъже, е глупав, понеже не разбира последствията. Той ще те излъже, ще те изхитри, но не знае, че ще го хванат и ще носи последствията.
Защо не трябва да лъжете? За да не умрете, за да не изгубите всичките блага на Живота. Ако Истината не дойде във вас, и Животът няма да дойде. Лъжата изглежда нещо много маловажно, малко, но то носи големи отрицателни последствия. Ето защо Невидимият Свят много престъпления и погрешки прощава, но не и лъжата. Нея най-мъчно прощава, защото най-тежки са последствията от нея. Тя води след себе си всички други грехове. Ако живееш с лъжа, ще бъдеш сляп, ням и глух.
При Истината всякога печелиш, а при лъжата всякога губиш. Най-първо незабелязано губиш. Лъжата има разрушително действие. Кажеш една лъжа: като се върнеш у дома или чаша ще счупиш, или жена ти заболява, или детето ти заболява. Човек, който се движи с изкуствен крак, тропа. Лъжите на хората не могат да останат скрити, те винаги се разкриват.
И най-малката лъжа след години ще причини изопачаване на човешкия характер. Думата „лъжа“ опетнява. Тя е като отрова. Тази дума не трябва да се употребява, доколкото е възможно. Вместо тази дума, може да се каже; „преувеличава нещата, не представя добре истината“ и пр.
Когато те излъжат, недей разправя за това, защото се опетняваш.