Петър Дънов
Изворът на Доброто (63) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Космичното съзнание

Нощта остави храстите и тревите окъпани в роса. На първите слънчеви лъчи капчиците искряха с всичките цветове на дъгата.

Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.

Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден — прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:

— Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек — самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно, самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание.

Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание.

Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание.

Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието.

У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи — растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.

Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на неговото съзнание.

Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.

Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание ще живеят във вечен страх и безпокойствие — какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание.

Писанието казва: „Бог създаде ново Небе и нова земя.“ Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време.

Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат.

Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира.

Една сестра разправи своя опитност, преживяване на Космичното Съзнание. Учителят продължи:

— Космичното Съзнание е състояние на голяма активност. В това състояние изпада онази душа, която обхваща всички Същества — от най-малките до най-големите, и изпраща Любовта си към тях, за да ги повдигне.

Всички трябва да работят, за да развият Космичното Съзнание в себе си. „Новороденият“ живее в Космичното Съзнание. С такъв човек всеки се разбира. За да дойде този момент, изискват се условия. Какви? Вътрешни.

Днес всички хора почват да чувстват, че са членове на едно Велико Цяло. Това е начало на събуждане на Космичното Съзнание, което иска да направи всички хора приятели, да работят заедно и да се разбират.