Петър Дънов
Изворът на Доброто (61) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Всеобщият език

— В градината бяха цъфнали ябълките. Учителят, изправен до дървото, придържаше клонче, отрупано с цвят. Въздухът беше ароматен. Пчелите пееха песента на нектара. Учителят каза:

— Любовта е вложена във всяко Същество. И дървото чувства, когато му помагат. И то има език, с който изказва нежните си чувства. Само че много е тих езикът му. И най-малките буболечици разбират от Любовта. Няма Същество в света, което да не разбира какво нещо е Любовта! Тя е единственото нещо в света, което всички добре разбират.