Петър Дънов
Изворът на Доброто (59) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Първият подтик

Бяхме с нашия обичан Учител на високия връх. Тревите прозяваха и първите цветенца се подаваха. Духаше топлият летен вятър, наситен с аромати. Ята птици прелитаха високо в небето, а над тях шествието от бели облачета радостно пътуваше за някъде.

Всички се бяхме заслушали в песента на Живота.

Разговорът, който беше затихнал, продължи:

— Някой казва: „Аз се моля.“ В молитвата и във всичко друго трябва да работим с Любовта. Тя е първият подтик.

Вторият подтик е Божествената Мъдрост. Третият — Божествената Свобода.

Любовта е колективна проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Ако Любовта не е колективна проява на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Вашата Любов е тяхна и вашата Радост е тяхна. И обратно — тяхната Любов е ваша и тяхната Радост е ваша.

В Любовта участват Бог и цялото Небе. Степените на Любовта се различават според количеството на душите, които вземат участие в нея. Колкото повече души вземат участие във вашата Любов, толкова по-висока степен е тя. Тогава Любовта повдига, лекува, помага във всички случаи.

Някой казва, че не обича. Това не е напълно вярно. Само докато е житно зърно в хамбара, той не може да прояви Любовта си, но като го посеят на нивата, като поникне, ще обича.

Не е важна службата, която заема човекът. Службата е нещо временно. Някой е поет, художник, мъж или жена. Ние трябва да се проявим. Проявлението седи в това да изявим Божията Любов. Трябва да познаваме човека вън от неговата професия или форма като майка, баща, лекар и пр. Трябва да познаваме човека като душа.