Петър Дънов
Изворът на Доброто (58) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Закони на любовта

При всички постижения, които днес хората имат: наука, изкуство, техника, обществена уредба, изобилие на стопански блага, едно не им достига — Любовта. Само при Любовта всички тези постижения ще бъдат благословени, ще представляват блага за всички. Само при Любовта ще се осмислят и използват правилно. Не приемат ли Любовта, хората ще изгубят всичко, всичко сами ще разрушат.

Учителят проповядва Любовта — Пътят за спасението на човечеството. Той разкрива нейните прояви, качества, действия и закони — неизчерпаемото богатство на един съвършен свят, от който той иде. Той свидетелства за него с живота си, със Словото си и с всяка своя постъпка.

Учителят винаги имаше да каже нещо ново за Любовта:

— Щом се домогнем до Любовта, ще се съединим с Бога. Когато говоря за Любовта, разбирам я като единствен начин, чрез който можем да се домогнем до Бога. Ако не се домогнем до Бога, Той не ще може да ни предаде знанието, което има.

Правило е: когато говориш за Любовта, говори с най-тих глас. Говори така тихо, че едва да те чуят.

И за Светлината, и за мъдростта говори така тихо, както изгрява Слънцето.

Божествените добродетели имат ухание.

Ако Правдата влезе в сърцето ви, Истината в ума ви и Светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Този аромат, това ухание се нарича нюкс. Няма по-хубав нектар от нюкса, който Природата е създала. Този нектар е именно онзи елемент, който алхимиците са търсили векове. Когато го изработите, вие ще бъдете щастлив човек, Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на този нектар е Любовта. Вие знаете кой ви обича, без да е казал една дума. Любовта има ухание като карамфила — отдалече се чувства.

В Живота има закон на разнообразие: всеки може да прилага Любовта както я разбира и никога няма да направи погрешка. Не е нужно да учим човек как да обича.

Друга особеност на Любовта е тази: не може да проявите Любовта по един и същи начин към всички. Любовта ви към всеки човек ще бъде специфична. Понеже всеки човек е специфична проява на Бога, затова проявява Любовта по особен начин. Вие усещате този оттенък. Неговата Любов има особени вътрешни качества, които никой друг няма. По това са различават хората.

Любовта се проявява първо към Бога, към Възвишеното, после към слабите, нуждаещите се, изоставените и най-после Любовта се проявява към подобните. Тази форма на Любовта се нарича „Любов по подобие“. При нея има обмяна между душите. Тя е Любов във възходящо състояние. В тази Любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява.

Ако един човек е добър, но със слаб характер и възлюби грешник, добрият човек ще стане грешник, ще придобие неговите недостатъци. Когато Любовта на добрия е Божествена, това не става.

При Любовта трябва да си взел път нагоре, трябва да си свързан с Невидимия Свят, с Бога. Добър човек е онзи, който е свързан със Силните, които са горе. Иначе, при добрината ще ви оберат. А щом сте свързани със Силните горе, с Бога, вие сте турили богатството си в небесната банка, а тука на земята носите само книжката си; тогава не могат да ви оберат.

Един закон гласи: когато двама души се обичат или мразят, в първо време те вземат един от друг своите положителни или добри черти, а после отрицателните или лошите черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него.

Вие казвате: „Какво трябва да направя, за да се избавя от този закон?“ Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да обичате Бога във всеки човек. Следователно, обичайте Бога дето и да се проявява, за да почнете да приличате на Него. Затова почнете да обичате Бога в хората.

Друг закон на Любовта гласи: ако обичаш някого, ще вземеш половината от неговото разположение или неразположение. Ако той осиромашее и ти ще осиромашееш. Ако той спечели и ти ще спечелиш половината от неговото богатство.

Друг закон гласи: когато хората не те обичат, ще остане поне един да те обича. А когато всички хора те обичат, ще остане поне един да не те обича. Това е неизбежно. Този закон се отнася до сегашната фаза на човешкото развитие.

Срещате някой човек, който ви обича. Защо ви обича? Някога сте пожелали той да ви обича. И сега той ви обича.

Неизповедими са Божиите пътища.

Един закон гласи: когато помислиш за най-хубавото, което има един човек, този човек ще дойде.

Един друг закон на Любовта гласи: човек, у когото Любовта живее, има привлекателна сила, привлича другите към себе си. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче това може да стане само с онези, чието съзнание е будно. А за онези, чието съзнание не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта — идеалният Живот. Ако имаме в себе си принципа на Любовта, ще привличаме към нас. Да приеме човек от Бога и да предава на другите — това е една от неговите задачи. Ако ти любиш някои хора, то е защото други те обичат и с тази Любов ти любиш тези хора. Това е законът за единството на Любовта.

Когато кажа, че обичам някого, зная вече, че тази Любов е реализирана някъде. Тя може да е реализирана във физическия, в духовния или в Божествения Свят.

Един брат запита:

Как става така, че Любовта добива примеси?

Каквато и да е мисълта, като дойде при вас тя става среда. Любовта, като преминава през тази мисловна среда, взема от тези влиянията на нечистите ви мисли и така придобива известен примес.

В Любовта има един велик закон: онзи, който ви обича, радва се на малките неща, които му давате. Който ви обича, може да ви даде една малка семка — вие ще се радвате на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики. Великите неща, вън от Любовта, постоянно се смаляват, а малките неща в Любовта стават велики. Всичко това трябва да опитаме.