Петър Дънов
Изворът на Доброто (56) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Смирението

— Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината. Горделивият като слезе долу казва: „Колко дълбок кладенец!“ А пък смиреният, като се качи горе на върха, казва: „Колко е висок планинския връх!“

Смирението е първото условие за създаване на връзка е Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.

Когато чувстваш, че имаш Сила, то е защото много Същества се обединяват с тебе вътрешно. Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб.

Мнозина учат, подвизават се, но не успяват, понеже имат големи желания, искат да станат видни хора.

Трябва да знаете, че смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

Смирението е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имате много знание, но ако сте горделиви, ще бъдете в положението на един от заблудените от тъмните сили.

Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, трябва да бъдете смирени.

Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен.

Само чрез Любовта ще разберете смирението.

При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове.

Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят не могат да направят нищо.

Смиреният казва: „Господи, не моята воля да стане, а Твоята.“ Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля.