Петър Дънов
Изворът на Доброто (55) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Справедливостта

Работеше се при „Изворчето на Доброто“. Учителят сам участваше и ръководеше работата. Когато той насочваше вниманието си някъде, всички се събираха около него. Голяма грижливост и усърдие се влагаше в работата. Разшири се басейнът, поставиха се трите гранитни стъпала на пътеката, направи се площадката и се постла с камъни, направи се път на водата. Имаше работници, имаше зрители — едни идваха, други си отиваха.

Учителят беше сериозен, като че решаваше трудна задача. Той работеше като математик, който борави с величини и числа, известни и неизвестни. Тук всичко имаше значение: кои хора идваха и кога, къде заставаха, какво вършеха и казваха, какво участие вземаха в работата, какви инициативи и хрумвания възникваха и как се реализираха. Този ден всичко беше изпълнено със съдържание и смисъл, каквито в друго време нямаше. Нещата се съчетаваха по странни, неведоми закони в едно цяло, тъй както се свързваха отделните букви и отделните думи в речта — един непонятен за нас език, ала жив, динамичен и магичен, който само Учителят разбираше. Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.

Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:

— Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот — Справедливостта по отношение на благата, които се дават.

Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта. Ако ще има обществен строй, той да бъде строй на Справедливостта.

Сега има ново разпореждане във Вселената до всички — да сменят старите мерки е нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат. Всеки трябва да знае, че благото, което иска за себе си, трябва да бъде благо и за другите.

В Мойсеевия закон социалният въпрос е разрешен така: в течение на 49 години каквото вземаш, трябва да го върнеш на 50-та година. Тогава всички стават пак равни. Петдесетата година става юбилейна година. Всички се радват, като дойде тя. Всеки връща на брата си това, което е взел от него. Досега са минали 45 юбилейни години, без да са празнувани.

Сега трябва да има 45 юбилейни години, които да дойдат една след друга, за да се възстанови равновесието, справедливостта, правилното разпределение на благата. Понеже от 2500 години насам е пропуснато празнуването на юбилейните години, сега тези 45 пропуснати юбилейни години ще се празнуват една след друга, наведнъж. Това е краят на века. Краят на века започва от 1914 година. През тези 45 години всеки каквото е взел, от когото и да е, ще го върне.

Според Мойсеевия закон ако някой е бил роб, след 49 години е вече свободен. Ако владее земя, взета от друг, след 49 години трябва да я върне на онзи, от когото я е взел.

Ако управниците не разрешават справедливо всички спорни въпроси между народите, в следващите години ще станат големи промени в света. В течение на 45 години народите трябва да се освободят от всичко чуждо, да ликвидират със старото.

Всички Същества, които Бог е пратил на земята, имат еднакви права да живеят. Никой не трябва да им отнема тези права. Великото Разумно Начало гледа еднакво на всички хора. Насилието не е угодно на Бога. Той търпи, но в края на краищата последствията ще дойдат.

Никое Същество не може да отнеме благото, което ти е дадено. Ако вие го изгубите, кога и да е то ще се върне при вас.

Всеки човек се ражда с известни Божествени права. Никой няма право да те лишава от Божествените права, които имаш. Разбирам онези права, които Бог ти е дал. Това е новото съзнание, което се пробужда. Всеки трябва да зачита правата на другите хора и на другите народи.

Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието. Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее.

За да бъдем в съгласие е този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със свещено чувство един към друг. Справедливостта определя отношенията между хората.

Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного.

Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага. Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите.

Децата растат и като растат, паралелно с това трябва да расте и бюджетът за тях. За първата година им се отпуска по-малко, за втората — повече и т.н. Същото е и по отношение на народите. И те растат и трябва да се подобрява тяхната храна, жилище, облекло и пр. Благата на Природата трябва да бъдат достояние на всички, всички да се ползват от тях.

Бъдещата Любов ще се различава коренно от сегашната. Новата Любов ще се отличава със следното: благото на всички е и благо на всеки едного. От Невидимия Свят всякога изпращат изобилие. Ние живеем в свят, дето има изобилие. Има достатъчно хляб, дрехи и всичко, но тези блага не са правилно разпределени. Ако хората живееха добре, щеше да има за всички.

Престъплението седи в това, че едни искат да имат повече блага, отколкото им се полагат. Всеки трябва да задържи толкова, колкото му е необходимо.

В човешкия порядък нещата не са организирани. В Божествения порядък има изобилие, но няма излишък. Там няма защо някой да се осигурява за в бъдеще. Той е осигурен. За въздуха и светлината и богатият, и сиромахът еднакво са осигурени. И от вода не са лишени. Кой ще лиши човека от вода в планината? В това седи голямото заблуждение, че хората не се подчиняват на Божествения порядък, който е вложен в тях. Те искат да турят нов порядък, да турят закони. Безпредметни са човешките закони. Няма да учим стомаха как да мели храната, той си знае работата. Ти само ще я дъвчеш добре. Същото е и със сърцето. Ако ти се месиш в работата му, ще я забъркаш. Божествените закони съществуват, трябва само да ги приложим.

Да се даде на всички според нуждите им — това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете — по-малко, на възрастния — повече.

Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права според степента на неговото развитие.

Ние искаме да бъдем богати. Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи.

Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: „Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си.“ Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато — една лопата, две лопати, три и той все казвал:

„Още, още!“ Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите.

Минаваш покрай едно дърво. Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода?

Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма.

Срещам един човек, който ми казва: „Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад.“ Срещам друг е пълен чувал. Той казва: „Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома.“ Нека този е пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: „Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението.“

Някой казва: „Господ е определил положението на богатия и на бедния.“ Казвам му: „Ти говорил ли си е Господа?“ Той казва: „Така е казал един от пророците преди три хиляди години.“ Казвам му: „Ти говорил ли си е този пророк?“

Социалният въпрос трябва да се разреши. За основа на разрешението да се вземе дишането. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване.

Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба — най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята — хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: „Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох.“ Тази истина — да дадеш хляба даром — вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос.

Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила.

Вървял важен, богат човек по един път. Видял го един бедняк и му казал: „Не върви по този път, има пропаст по него.“ Богатият казал: „Не е твоя работа.“ Но като вървял, паднал в пропастта и почнал да вика за помощ. Притекъл се бедняка да му помогне и му казал: „Нали те предупредих?“ Богатият като паднал, ще се научи на ум. Значи, след като има опитността, ще познае доброто.

Когато говорим за Божествения порядък, трябва да си представим един свят на изобилие. В изобилието престъпления не се вършат. Какво коства, когато съм при едно езеро, да давам на всички изобилно вода?

Божественият порядък е порядък на Любовта. В него има изобилие, защото Любовта носи изобилието. Трябва да влезем в Божествения порядък, така ще приложим новия начин на Живота.