Петър Дънов
Изворът на Доброто (48) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Даровете на любовта

Има дни, когато в Природата е прилив. У всички се чувства подем и вдъхновение.

Тази сутрин излязохме с Учителя над гората, до високите поляни. Снежните върхове на Рша се открояваха на хоризонта. Наоколо храстите се разлистваха, посевите се зеленееха в долината. Пролетта беше в своята сила.

Тук между скалите имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник — червеният чайник. Учителят приседна до големия объл камък, отвори походния анероид и провери височината — 1 800 метра. Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска. Настана светло мълчание — планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език. Постепенно се подхвана разговор.

Учителят каза:

— Гладен си, искаш да задоволиш глада си. Жаден си, искаш да задоволиш жаждата си. Това нещо е Любовта. Когато тя дойде в твоето сърце, ще събуди в тебе желание за работа.

Какво представлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога.

Омразата е също врата, но през нея се излиза от Бога.

Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното.

Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага.

Любовта споделя и най-малките трошици.

Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт.

Като обичаш безсмъртните, безсмъртен ще станеш.

Като обичаш, ти придобиваш нещо.

Любовта носи утешение. Ако искате да се утешите, приложете я.

Когато Любовта посети бедния, той става богат. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига.

Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин.

Що е Любов? Това, което вечно печели. Що е омраза? Това, което вечно губи.

Ако някой ме обича, печели. Ако аз обичам някого, и аз печеля.

Защо не можете да постигнете желанията си? Защото не сте познали Любовта в нейната пълнота. Когато човек има Любов, всичко друго лесно се придобива.

Здравето се дължи на Любовта.

Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка. Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея.

Когато Любовта ти говори, ти всичко имаш. Няма по-голямо страдание от това, когато тя престане да ти говори. И когато тя не ни говори, това е поради нашето неразбиране.

Когато дойде Любовта, всичко е близо; като си замине, всичко е далече. Когато дойде Слънцето, всичко е ясно; като залезе, всичко е неясно.

В Любовта ще използвате най-малките подаръци. Не искайте големите дарове на Любовта.

Да любиш е най-мъчното, но и най-лесното нещо. Няма по-лесно и по-мъчно нещо от това. Някой казва: „Лесно е да се приложи Любовта.“ За този, който знае, е лесно, а за онзи, който не знае, е мъчно.

Хората на Любовта имат всичко в изобилие. Тя е магическа Сила. Щом човек влезе в Божията Любов, влиза във връзка с благата и от тях раздава на своите ближни.

В човешката любов всичко умира.

Единственото нещо, което дава от себе си, е Любовта. Всичко, което имаме, се дължи на нея. Това, което всякога дава, това, което всякога тече и никога не изтича, това е Любовта. Любовта казва: „Аз всичко вземам и всичко давам.“ За да я разберете, трябва да давате.

В проявената, изявената и осъществена Божия Любов:

Доброто никне.

Правдата расте.

Истината цъфти.

Мъдростта връзва.

Мъдростта и Истината не могат да се разберат без Любовта. Любовта е, която дава подтик на мисълта.

Любовта не обръща внимание само на външните форми. Докато обръщаш внимание само на външните форми, ти си във физическия свят. Като обръщаш внимание на съдържанието, ти си в духовния свят. Като обръщаш внимание на смисъла, ти си в Божествения Свят.

Ти можеш да виждаш един човек само ако го обичаш. Само любещия човек може да вижда. Който не люби, вижда като през мъгла. Той не вижда и не разбира.

Като отидеш при Любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да й разправяш за страданията, за нищо няма да й разправяш. Тя не иска да й говориш за миналото. Тя не иска да знае и за бъдещето.

Всяка отворена врата говори за разбраната Любов. Всяка затворена врата говори за неразбраната Любов. Казват за някого: „Сърцето му е затворено.“ Не ходете да хлопате на затворени сърца. Някой иска да бъде богат, знатен, силен. Това са затворени сърца. Тези неща нямат нищо общо е Любовта. Някой мисли, че като се облече хубаво, като има знания, ще го обичат. Знанието е слуга на Любовта. То ни най-малко няма да те заведе при нея. То е превозно средство на Любовта.

Ти обичаш един човек. Той е една дума в езика на Любовта. Всички хора са думи на Любовта. Но понеже тук на земята хората не са добри, те престават да са думи на Любовта. Следствие на това идват противоречията.

Любовта е най-свободният акт на Божественото.

Когато говориш за Божествената Любов, там се изисква героизъм.

Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее.

Има специални дни на Любовта, които само ние знаем.

Да обичаш, без да се встрастяваш. Аз бих желал да ви предам състоянието на онази душа, която е пълна е Любов и е жива вяра в Бога. Каква хубава дреха носи тя! Няма по-красиво нещо от това да намериш човек, в чието сърце живее Божествената Любов. Това значи да намериш скъпоценен камък или да намериш един извор. Такава трябва да бъде вашата представа за Любовта.

Ако влезеш в пустинята е Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Любовта е най-силна, но е и Сила. Никаква външна сила не може да й се противопостави.

Ангелите се прекланят пред Любовта. Когато тя заговори чрез някой човек, той става силен и мощен. Силен е онзи, който има Любов. Той нищо не може да направи, ако тя не работи в него. Без Любов няма Сила, няма здраве, няма Живот. Аз знам колко време ще остане при мене един човек — според силата на неговата обич. Когато някой обича, стои по-дълго време.

Любовта е пролет, безлюбието — зима. Безлюбието може да се сравни със залеза, а Любовта е изгрева. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш.

Всички връзки може да изчезнат, само една не може да изчезне — връзката на Любовта.

Дето има Любов, всичко става. Дето няма Любов всичко се руши.

Човек трябва да живее в Любовта така, както живее в светлината и във въздуха.

Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е съблазън за другите. Когато слабият стои на пътя на Любовта, тя го заобикаля, за да не го прегази.

За всички, които не познават Любовта, Бог има особени реторти. Той ще ги възпитава.

Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се. Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича.

Светът страда от малката Любов и благува от голямата.

Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.