Петър Дънов
Изворът на Доброто (41) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Свещеното име

— Свещено е Името Божие. Когато то се спомене, моментално трябва да стане абсолютна тишина в сърцата и душите. Всички трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Вън от Името Божие и Волята Божия всичко друго е преходно в света.

Дръжте Името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие Той всякога е бдял над вас. Онзи, който не изпълнява Волята Му, ще страда не поради желанието на Бога, но поради това, че нарушава основните закони на Живота.

Който изпълнява Волята Му, представлява желязо, нагорещено до бяла жар. При тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия и болести. Само тогава ще изпита човек дълбоко в себе си вътрешен Мир и спокойствие.

Щом се спомене за Божията Любов, за Името Божие, У човека се събужда мисъл. Всякакъв смях, всякакви шеги престават. Свещено е Името Божие. Свещено е Името на ангелите. Имайте свещени мисли и чувства за Бога.