Петър Дънов
Изворът на Доброто (33) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Общение с природата

Около Учителя винаги имаше работа. Където и да се намираше Той, подобряваше условията постепенно, незабелязано, без предварителни планове. Така естествено всичко около него ставаше по-хубаво.

Да се работи с Учителя беше не само приятно, но работата добиваше особен смисъл и значение. Като че ли един друг живот изпълваше всичко. В най-малката работа Учителят влагаше идея. Той следеше всичко, което ставаше наоколо: какво е времето, какви промени стават с него, какви трудности се явяват в работата, как ги преодоляваме, кои и колко участват. Изпитвахме чувството, като че ли той разговаря с един Разумен Свят, невидим за нас. Този език ни беше непонятен, но понякога Учителят сам правеше преводи.

Всички неща бяха за него като уреди, които показват какви сили действат в даден момент в Разумната Природа. Мъдрецът, който пребъдва в единството на Живота, може да се намеси понякога, да отклони известни, или да даде ход на други, да призове действието на един или друг закон. В случая той действа като представител на Великата Разумност. Неговите действия са пророчески и магически, те могат да изменят хода на големи събития. Не е необходимо да преместиш планини, за да призовеш един закон на Живата Природа. Достатъчно е да преместиш едно камъче, но със знание и разбиране.

Като изследваше стръмния склон пред къщата, Учителят откри малко изворче. Водицата едва сълзеше. Той я каптира грижливо, събра всичката в един малък басейн, направи пътека дотам и постави стъпала. В тази работа той вложи идея и нарече изворчето „Изворът на Доброто“ — онзи Божествен Център, който направлява Живота. Когато се откри извора Учителят каза:

— Животът е непреривен процес на откриване на Божиите блага. Целият Живот е все откриване на изгубените Работи.

Работата за деня завършихме благополучно, доволни, е онова чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е. когато правилно е дал и правилно е взел.

След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител под големия орех. Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата. Първите пролетни птички бяха дошли и подсвиркваха оживено.

Учителят погледна с благодарност наоколо и каза:

— Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля — на изворите, на камъните, на Слънцето.

От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. Всичко влияе на човека. Спре се пред извора — изворът му влияе. Спре се пред цъфналите карамфили и те му влияят. Само че като се спре пред извора или карамфилите, съзнанието му трябва да участва, а не да мисли за друго.

Свързвайте се с Природата, черпете от нея сила и знание. Човек трябва да се свързва със Силите на Природата. Ако се свърже с тях, за един ден ще научи толкова, колкото от един професор за 20 години. Природата дава много на онзи, който я обича и когато тя обича. Не я ли обича човек, Природата го чака докато съзнанието му се пробуди.

Желая ви да се свържете със Силите на Разумната Природа и с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички страни.

Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността. Когато виждаме нещата, без да ги съзнаваме, тогава не сме в досег с нея. Вие виждате слънчевия изгрев. Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността. Днешния хубав ден е израз на техните добри мисли и желания.

Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание. Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата.

Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека.

Като дойдете при едно дърво — здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него. Тогава ще почерпите енергии от дървото и ще се почувствате обновени.

Дойде ли човек в противоречие с околните, трябва да черпи сили от Природата, от камъните, дърветата, изворите, тревите. Единствено Природата може да ви помогне. Всред Природата човек отваря сърцето си за своите ближни и околни. Планините имат влияние върху вас. Всяка река също. Река, която тече към изток, има едно влияние, река, която тече на запад — друго влияние.

Когато сте сред Природата, правете наблюдения. Например, как ще се ориентирате за посоките, когато сте в мъгла без компас. Обикновено по северната страна на камъните има повече мъх, отколкото на южната. Но има и друг метод — като се обръщате към всички посоки. Когато се обръщате към север, чувствате едно успокоение — не се смущавате. Ако искате да намерите изток, ще почувствате, че оттам иде някакво благо, нещо тече към вас. Като намерите тези две посоки, другите лесно ще намерите.

Бог обича онези, които работят, които учат. Като видя един извор, аз сядам и се разговарям с него. Казвате: „Ето един чуден човек, с извора ще се разговаря.“ А какво ще кажете за вашите тефтери? Сядаш при тефтера, отваряш го и казваш: „Този има да ми дава 25 000 лева, онзи — 50 000 лева. Ще ги туря в затвора.“ Кой е по-умен? Този, който се радва на малкото кокиче и на извора и се разговаря с тях, или онзи, който отваря и затваря тефтерите си?