Петър Дънов
Изворът на Доброто (3) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Великото разумно начало

Изявими се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.

Молитвата на ученика

Няколко дни валя сняг. Всичко изчезна под бялата покривка. Селските къщи почти се изгубиха.

Като разчистиха пътеките, учениците се прибраха за обяд. Въпреки снеговете, гости пак имаше много. Обядът завърши. Изпяхме няколко песни и после излязохме навън. Въздухът беше студен, чист, укрепителен. Учителят вдъхна дълбоко, проведе поглед наоколо, после към синьото небе, след това го спря върху угрижените лица на хората и каза:

— Всичко е от Бога.

Питат къде е Бог. Във въздуха. Чрез въздуха, който влиза в тебе, Бог ти дава живот. Бог — Великото Разумно Начало — е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувстваме Неговата самостоятелност. Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс — слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената!

Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога — скрит в Природата.