Петър Дънов
Изворът на Доброто (27) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Вяра и знание

В един следобеден разговор се отвори въпрос за отношението между вярата и знанието. Учителят каза:

— Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не може да знаеш, докато нямаш вяра.

Съществува следният закон: чрез вярата си в Бога човек привлича Мъдростта. Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените — суеверие. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се усилва знанието. Щом увеличите знанието, и вярата се усилва. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра, това е вярване.

И тъй, вярата като вътрешен подтик на духа води човека в областта на знанието.

Вярата на човека почива на знанието му от миналите векове, което е опитано, доказано и проверено.

Има връзка между човешкия ум и Разумността на Бога. Вярата се основава на тази връзка. Да вярваш в Бога значи да направиш връзка с Него, да установиш връзка с Него. Тогава Силата на Бога протича в човека. Истинската вяра значи да създадеш непреривна връзка е Бога. Понеже чрез вярата се установяват отношения е Бога, Неговите Сили протичат към нас. Затова аз наричам вярата закон за хранене.

Законът гласи: вярата е връзката, по която протичат Божествените Сили в нашата душа.

Що е вяра? Вярата е да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината. Значи вярата дава възможности на човека да възприеме Божествените енергии. Чрез вярата човек привлича онези сили, които го подмладяват.

Ние, като живеем на земята, сме оградени е Божествения, с Вечния Живот. Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно легло да сте, Животът отново ще потече във вас. Затова е нужна вяра — по-силна и от най-големите смущения, които нарушават равновесието на човешкия организъм.

Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния Живот. Щом е така, всеки ще ви се притече на помощ. Това може човек да опита. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите на живота, не е вяра. Щом вярвам в Бога, който е в мен, аз ще вярвам във всеки човек.

Гълъбът е емблема на Божия Дух, той е емблема на невинността. Агнето — на кротостта. Житото е емблема на търпението, а девата е емблема на чистотата. Това са качествата на вярата, чрез която се побеждават всички препятствия в света: невинност, кротост, търпение и чистота.

Само с вяра човек може да върви в Живота и да приложи Любовта. Вярата има практическо приложение в Живота. Ако си фалирал, ако си болен, ако имаш други мъчнотии, вложи живата вяра и ще се уреди всичко!

Когато богатият вярва, че ще осиромашее, той е нещастен. Когато бедният вярва, че ще забогатее, той е щастлив. Този закон важи за всичко.

Някои вярват, че вярата е завършен, статичен процес. Не, вярата е непреривен процес.

Оплакваше се, че нещо ти липсва. Радвай се, че нямаш. Щом нямаш това-онова, започвай да вярваш в Бога. Ще вярваш и в себе си.

Най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден. Ние всякога се колебаем. Има един закон, който хората не знаят: щом се усъмниш, щом в тебе проникне най-малкото съмнение, макар и никой да не го знае, ти губиш Божието благословение. Най-малкото съмнение, което може да дойде във вашия ум, ще привлече към вас големите нещастия.

Когато някой е болен, ако роптае, ако се съмнява, ако няма мир, той няма да оздравее: той не може да понесе и най-малките изпитания.

Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие.

Престани да вярваш и ще видиш какво нещо е безверието. Когато човек придобие живата вяра, той коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето му — подвижни. Нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любовта го посещава.